Хайку- Вселената в три реда

На 17 април светът притихва за миг, за да се вслуша в най-кратката форма на поезия - хайку.

Този ден, посветен на крехката красота на думите, ни напомня, че понякога три реда са достатъчни, за да поберат цяла вселена.

Началото на Международния ден на хайку поезията поставя Сари Грандстаф, библиотекарка по професия и поет по призвание, която вярва, че силата на поезията се крие не в многословието, а в съзерцанието. По-късно инициативата е подкрепена от фондацията Хайку, превръщайки се в повод за срещи, четения и споделени мигове на вдъхновение по целия свят.

Диляна Георгиева е активен популяризатор на хайку в България. Като председател на Българския хайку съюз тя участва в литературни събития, конкурси и четения, където представя както свои творби, така и класически и съвременни хайку форми.

" ...Това е една традиционна японска поезия, състояща се от три реда, обикновено срички 5, 7, 5 и характерното за нея е, че лови момента както в природатаq така r в човешкото състояние и го изразява без рима, без повторение, без специфичните за другите поетични жанрове, минало време или бъдеще. Без излишно поетизиране на фразата, тоест кратко ясно и точно, за да може да бъде уловен един настоящ момент. И ако авторът притежава чувствителност, каквато на 100% винаги притежава, за да се залови с този жанр и да го сътворява, притежавайки такава чувствителност, той всъщност ще се изрази изключително умело... В хайку обществото си казваме, че поетът е един наблюдател и след това отразява нещата с фотографска точност, което е голяма амбиция... Нещо, което се случва пред очите, авторите го описват със сезонна дума, да кажем цъфтящ храст, дърво, зеленото като цвят... Популярни са цъфтящите японски вишни... Ние организираме конкурси и много събития, които се организират именно през месец март и април от японското посолство в България. Казват се ханами... Може да се каже, че съществуването на хайко е важно. Изразяваш нещо, което реално съществува.... ", сподели Диляна Георгиева.

Хайку е повече от поетична форма- то е начин на виждане. Асиметрията на хайку отразява самата природа, а тя е непредсказуема, разнообразна и съвършена в своята несъвършеност.

Хайку не обяснява, а намеква. Не разказва- то оставя пространство за усещане. В България този ден намира своя дом благодарение на Български хайку съюз и Столичната библиотека, които за първи път го отбелязват през 2019 година. Така и тук, далеч от Япония, кратките стихове започват да шепнат на български, носейки същата тишина и дълбочина.

Хайку ни учи да забелязваме малкото, защото именно там се крие голямото. В свят, изпълнен с шум и бързина, тези три реда са като дъх-кратък, но жизненоважен. И може би точно в това е неговата истинска красота: да ни върне към простото, към истинското, към мига, който иначе бихме пропуснали.

Хайку е шепотът на природата, уловен между два удара на сърцето. То идва тихо, като падащ цвят на вишна или като първата звезда в топла пролетна вечер. В тези три кратки реда живее не просто поезия, а нежност. Онази крехка светлина, която докосва душата и я кара да се усмихне без причина.

Хайку не говори високо, то се доближава, сякаш е любов, която не търси думи. Когато пишем хайку, ние се влюбваме отново-в света, в мига, в тишината. Откриваме, че красотата не е далеч, а е тук в дъха на утрото, в трепета на листата, в един споделен поглед.

И може би точно затова хайку остава, като следа от нежност, като спомен за нещо истинско, което сме почувствали, дори и за миг.

Планински път

след поредния завой

дъга

Д. Георгиева