От другата страна на телефон 112

Днес в рубриката "Професия: Хоби" ще ви разкажем за хората от другата страна на телефон 112 - тези, които чуват първи сигнала за помощ и трябва за секунди да преценят ситуацията, да зададат точните въпроси и да подадат информацията към спешните екипи.

Това е професия, в която всяка секунда има значение, защото да вдигнеш слушалката не е просто приемане на сигнал, а е първата крачка към спасяването на човешки живот.

Каква е цената на тази отговорност, как се работи под напрежение и какво означава да бъдеш част от системата, която често е връзката между риска и спасението?

Гергана Панова разговаря с Надя Тодорова-главен експерт в отдел "Административно-наказателна дейност" в Районен център 112 - Монтана за спецификата на професията, за трудните решения и за човешката страна на тази работа:

" ...Всеки сигнал сам по себе си е различен. Обикновено хората звънят на 112, когато нещо застрашава живота им. Това означава, че от нас като служители се изисква адекватност, голяма доза хладнокръвие, бързо вземане на решения. Тези решения са изключително важни, защото от тях зависи човешкият живот. Много често се гледа само на крайния резултат например - след колко време е пристигнала линейката, но хората не осъзнават какво стои зад целия този процес. Информацията, която трябва да бъде бързо и точно обработена и да бъде предадена коректно към службите за спешно реагиране, за да могат те да реагират също адекватно. Всичко това изисква голяма прецизност и една допълнителна координация, като се прибавят и емоционалната страна на нещата. Все пак колегите трябва да останат спокойни, за да съберат цялата необходима информация. Когато на среща се чуват само викове, наистина е трудно и доста стресиращо... Абсолютно към всеки един сигнал се подхожда изключително професионално, защото в крайна сметка ние сме хората зад слушалката, които могат да реагират и да окажат съдействие на гражданите... Професионално се научаваме как да се справяме в стресови ситуации и да взимаме бързо решения, но от друга страна ставаме и по-съпричастни, защото ежедневно, сблъсквайки се с трудности, виждаме хората през какво преминават, за какво се обаждат и няма как да останеш безразличен към това нещо... Аз от 2013 година съм служител на спешния телефон. Съвсем целенасочено кандидатствах. Просто исках да съдействам за благополучието, ако мога така да се изразя на хората и да мога да реагирам в спешни ситуации, така че да, дори едно мое решение да окаже ползотворно влияние върху нечий живот, си е заслужавало... ", сподели тя.