Светлин Тачев: Приключи политическият цикъл, започнал през '20 година

Изборният ден 19ти април пренаписа историята. Безапелационната победа на "Прогресивна България" с над 45 % от гласувалите означава, че за пръв път от 30 години един политически субект ще има самостоятелно мнозинство.

Румен Радев обещава ясни стъпки и подробни концепции за управление, които целят България да следва своя европейски път, както и възстановяване на обществения договор.

Въпреки че изпълнителната и законодателната власт преминават изцяло в ръцете на бившия президент, за обещаваните промени във ВСС са необходими 160 депутати.

Първото самостоятелно правителство от ОДС през 1997 година насам означава, че сценарий за нови избори не съществува.

Бележи ли край на политическата криза победата на Радев? Възможно ли е олигархията да бъде демонтирана? Ще има ли промени в досегашния външнополитически курс?

Перспективите пред България дискутираме със Светлин Тачев, политолог от социологическата агенция "Мяра".

Радио ВИДИН: Най-категоричната победа в съвременната история на България. Къде обаче е коренът на тези 45 %? Защо такава огромна част от българите припозна бившия президент?

"С изборите на 19 април приключи един политически цикъл, който започна 2020 година с протестите срещу кабинета на Борисов. Този процес премина през сътресения, през нестабилност, през много служебни кабинети, през серия от предсрочни избори и приключи онзи ден. Заявката, която даде българският народ, е стабилност. Защото имаше три редовни кабинета в този период, но и трите не успяха да управляват дълго. Това бяха формации с различен профил, с различни идеи, търсеха нещо, което да може да ги обединява. Тези слепвания обаче така и не успяха да задържат дълго политическите опоненти. Тази поляризация, натрупана в последните 4-5 години, мобилизира хората да излязат и да гласуват. Явната заявка беше за стабилно управление насетне. В случая това, което виждаме, е че от 2000ната година насам, тоест от Симеон II насам, политическа сила не е взимала пълно мнозинство. Нито Симеон Сакскобургготски успя, нито Борисов, през '21 Слави Трифонов се опита да направи вълна, но много по-малка от предишните. Румен Радев го прави за първи път. Оставям настрана 90те години и Костов, защото тогава все пак страната е в ситуация на поляризация, ситуация на определяне на пътя на България. Един постсоциалистически период. Тогава това нещо е доста по-възможно. Но след кабинета на Костов такова нещо не се е случвало".

Радио ВИДИН: За пореден път видяхме, че когато ножът опре до кокала, българският народ се активизира и със своя глас излъчва нов политически елит. Така се случи с ППДБ, с ИТН. Социологията обаче какво показва: хората разпознават Радев като месия или просто тотално са отвратени от статуквото?

"До голяма степен и двете. Обикновено когато има нов голям политически проект през последните 26 години, има активизация, повишаване на изборната активност, масово гласуване. Ако се върнем в последните 5-6 години, говорим за политически цикъл, който започна срещу модела на управление на ГЕРБ, протестите тогава, самият Радев беше част от страната на промяната, тогава започна тази битка статукво/промяна, корупция/антикорупция... мина през няколко етапа, включително изток/запад. Но като че ли последното управление на Росен Желязков натрупа обществено недоволство отдолу, което се канализира в протестите в края на миналата година. Въпреки че Борисов се опита да спре това недоволство като не повтори грешката от 2020 година да изчака все пак да завърши мандата му, опита се да го прекрати с оставката на кабинета, но тази енергия, натрупана в обществото, се канализира в избирателна активност, в масово гласуване. Избирателната активност по-скоро се доближава или дори надминава тази от април '21 година. Тогава за последен път на парламентарни избори гласуваха повече от 3 милиона избиратели. След това политическата криза доведе до това на следващите предсрочни избори до '24 година трайно да бъде под 3 милиона. Дори през юни '24 имаше спад до 2.2 милиона, което беше притеснително от гледна точка на това, че представителността на българските граждани в НС става все по-малка. От друга страна, темата за честността на вота - тема, която се повдига години наред, която е една от възможностите за отлив на гласоподаватели, но този път служебният кабинет направи всичко възможно да отговори на обществените очаквания, които дойдоха със самите протести от края на миналата година за един по-честен вот. Просто българите искаха да видят, че държавата съществува и тя е на мястото си, ще проведе един честен вот, в който на всеки ще му се зачете правото на глас, а няма да наблюдаваме отново проблеми като това дали една политическа сила ще е в НС, дали няма да е, частично касиране на избори, видеонаблюдението да хваща как се драскат протоколи... през последните години се нагледахме на много такива проблеми. Виждате, че този път ситуацията е по-различна. Има няколко фактора защо излязоха повече хора да гласуват. Едното е появата на нов лидер, тоест Радев. От друга страна, факторът протести, натрупани от недоволство. Нуждата, желанието от стабилност. Разбира се, поне за мен, масовото гласуване в Унгария, което даде пример, че в една държава, сходна с нашата, обществото излезе и гласува масово. Тоест показа, че има импулс. Българските граждани, когато искат, излизат и гласуват".

Радио ВИДИН: Трябва да признаем, че Радев добре се вмъкна в тайминга и успя да представи себе си като водач, като лицето на това недоволство. Струва ми се, че ППДБ, тоест това, което представяме като дясно, отново разочарова. Тази формация стартира това обществено недоволство, тези протести. Но пък остана не толкова широко разпозната от хората.

"Имаше вълна просто за Радев. Ако погледнем резултатите, ППДБ успява да се стабилизира. На практика миналата година тя беше в нокдаун заради сътресенията, които претърпя в последните месеци, свързани с корупцията... тогава бяха по път на разцепление. Постепенно като че ли успяха да изчистят грешките си и най-важното - арестът на Бл. Коцев даде партиен импулс, коалиционен импулс, който ги събра, обедини ги, защото когато има външен враг, вътрешното обединение е много по-постижимо, най-добрият начин за сплотяване, това нещо се случи и на тези избори се видя, че все пак, въпреки резултатите, все пак показаха едно сравнително добро ниво. От друга страна, ГЕРБ претърпяха една от най-тежките си загуби. Това се дължи на редица фактори, сред които редовният кабинет на Желязков. Намесата, подкрепата на Делян Пеевски тогава в кабинета, даде своите отражения. Това се вижда и по резултатите на ИТН, на БСП. Кабинетът Желязков изгуби чувствителност към обществото, към обществените настроения. Тежестта сред по-малките политически играчи в кабинета беше огромна. ИТН и БСП бяха основни политически опоненти на ГЕРБ. Едните повече от десетилетие, другите пък даваха заявки за изчегъртане. Това нещо се отрази, вижда се как се отрази. Въпреки опита на Крум Зарков да вкара свеж импулс в последните месеци, това не се случи. За първи път БСП е извън Народното събрание, което е нов етап. Такова нещо не се е случвало. БСП е в много тежка ситуация. Ние започваме преформатиране на политическата ориентация. Има възможност на по-късен етап, когато ПБ покаже, тъй като заявките и очакванията към нея са много големи, за пръв път формация може да управлява сама, но с това идват големите отговорности, идват големи опасности. Едно е да има коалиционно управление, при което да има вътрешен натиск, друго е да управляваш сам. Това, което може да се случи, е преформатиране на политическите спектри. В момента без БСП няма ляво в следващото НС. Левият спектър е във вакуум. Има възможност той да бъде уплътнен и в даден етап преформатиран, така ще имаме ново ляво и дясно в по-съвременен модел. Едното малко по на изток, другото малко по на запад. Може и да е по линията консервативно/либерално. Има възможност за преформатиране на лявото и дясното и ново противопоставяне, което обаче означава нормализация. Във всяка една страна е необходимо да има ляво, да има дясно, да има и център. След серията от сътресения в последните пет години е възможно да изкристализира на един по-следващ етап".

Радио ВИДИН: Какво означава прогресивна България? Изобщо какво казват хората с думите, че Румен Радев може да бъде българският Орбан?

"Обикновено обичаме да правим паралели с други страни... но всяка страна си има своите специфики. Тепърва ще видим какви политики ще води Прогресивна България, как ще се справи. На първо място, това ще е най-важното в следващите месеци, е съдебната реформа. Такива бяха заявките от ПБ, от ППДБ, на които това им е сред основните теми. Възраждане също са активни по тази тема. Има възможности за постигане на конституционно мнозинство, за смяна на ВСС, на и.ф. главен прокурор, има възможности за промени в Конституцията. Предишните такива я дисбалансираха относно служебния кабинет. Възможностите за реални реформи в момента са доста по-големи, отколкото имаше до момента. До момента имаше хлабави мнозинства, които не бяха стабилни, приключваха с разпад. Това нещо сега може да бъде преодоляно по по-лесен начин. Ще видим тепърва какви политики ще представи ПБ. Прогресивна България, самото наименование, е заредено с идеологически мотив. От друга страна, в предизборната кампания видяхме по-скоро един центристки модел, който представя Радев и екипът му. Тепърва ще се види. В самата предизборна кампания беше нормално от гледна точка на това, че всеки един голям политически проект, който идва - НДСВ, ГЕРБ, ПП, Слави Трифонов, сега и ПБ, винаги се започва от центъра, за да могат да привличат гласоподаватели от всички политически окраски, да не губят електорат, да не губят подкрепа. Нормално е да започне по този начин. Но тепърва ще видим какво ще предложи, защото очакванията са големи".

Радио ВИДИН: Разбирам лозунгите - необходими са, част от политическата игра. Няма да прогнозирам ще се справи ли формацията или не. Но пък що се касае до прословутата тема за демонтиране на олигархията: истината е, че олигархията е гръбнакът на държавата, на властта. Няма как да не съществува олигархия.

"Контролираният и купен вот трудно може да бъде елиминиран. Със сигурност някъде е минал. Но пък масовото гласуване със сигурност натисна още повече, освен акциите на МВР. При висока избирателна активност такъв вот губи почва под краката си, остава ниско долу и не се усеща. Какво се разбира под олигархия? Тепърва ще разберем, тепърва ще видим какви политики ще се водят в тази насока. Едно са предварителните заявки, но друго е практиката. Затова е трудно да прогнозираме какво ще последва. Трябва да видим. Виждате, че и президентът Йотова даде заявка за бързо формиране на НС, за да може да се тръгне по пътя на формирането на кабинет".

Радио ВИДИН: Ще отклони ли Радев България от нейния изконен европейски път?

"Той и хората около него заявиха, че подобно нещо няма да се случи. Ние самите така или иначе сме изцяло интегрирани в западните структури. На 1 януари 2026 година преходът в България приключи що се касае външнополитическия ни курс. България е част от Европа, част от НАТО. Това е невъзможно да се обърне като посока. От друга страна, проблемът остава вътрешнополитически. До момента проблемът беше да не се отклоним случайно, но той вече не е на дневен ред. Остават вътрешнополитическите проблеми. За 36-7 години успяхме да построим политическа система, която функционира, но с изключително много недъзи. Точно този факт дава възможност на политическите сили, особено глобалните сътресения, дава възможност да се концентрират вътрешнополитически върху вътрешните проблеми, върху решаването им. С такива заявки дойдоха '21 година всичките политически сили. Войната в Украйна измести противопоставянето към изток/запад, тогава започнаха сътресенията, формирането на коалиции и некоалиции, на сглобки и на каквото се сетите. Това доведе до дестибилизация. До коалиции, които бяха единствено на базата на някакви ценности, които създаваха дискомфорт в част от политическите сили. Някои от тях, като ППДБ, загубиха 300 хиляди гласа заради управлението с Борисов. В случая имайте предвид, че ситуацията, в която се намираме - повишаването на цените, дължащо се на различни фактори, икономиката, съдебната реформа, все неща, които не търпят отлагане. Това ще е първото нещо, с което ще започнат да работят политическите сили, защото на хората им трябват резултати. Трябва да видят, че нещо се прави. Няколко години ние живеехме единствено в политически атаки на опонента, в политически сблъсъци, в нестабилност. А това доведе до отлив от гласоподаватели. Ние имаме възможността да получим нормализация, вътрешнополитическа нормализация. Много трудно може да се говори за промяна във външнополитическия ни курс. Това се използваше в предизборната кампания за мобилизация на твърди ядра и електорати. Но на този етап е невъзможно. Дори да се тръгне в такава посока, имайте предвид, че през годините сме наблюдавали реакцията на българските граждани. В обществото ни винаги е имало едни такива защитни механизми, които дават сила на гражданите да излязат и да се противопоставят".