Борбата с градушки - победа, равен или положение "туш"

Преди седмица Изпълнителна агенция "Борба с градушките" стартира активния сезон по противоградова защита с ракетен способ в България. Системата за защита обхваща близо 22 милиона декара земеделски площи в областите Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Сливен, Видин, Монтана, Враца и Плевен. Оперативната дейност ще се координира от 11 командни пункта и ще се изпълнява чрез 262 ракетни площадки, разположени на територията на страната. Агенцията е обезпечила осъществяването на операциите по изкуствени въздействия към момента с близо 16 хил. противоградови ракети. През сезон 2026 г. ще бъде осигурено пълно радарно покритие на атмосферата над страната чрез осем метеорологични радарни станции, съобщават от министерството на земеделието.

В Северозапада градозащитата се осъществява от полигоните в Грамада, Бърдарски Геран и Долно Церовене- за тях говорим в "Земята, която ни храни"

През 1972 г. с Постановление на Министерски съвет е създаден Полигон за Борба с градушките с. Бърдарски геран, с цел да се защитава селскостопанската продукция от градушки. Първото въздействие е проведено на 24.05.1973 г. Към днешна дата ракетните площадки към полигона са 25, те защитават близо над 2 милиона декара, каза директорът Йордан Йорданов:

"В готовност сме, заредени сме с нормално количество противоградови изделия, дежурните екипи работят на денонощен режим... Над 2 милиона декара е цялото покритие, около 1 700 000 са обработваеми земи, останалото- пасища, ливади, териториите на населените места... Около АЕЦ - Козлодуй остава незащитена малка част земеделски земи между Дунав и Стара планина..."

Повече пролетни градушки, поройни дъждове и ураганни ветрове наблюдаваме през последните години. Основната причина е промяната на климата. Все по-често е и явлението суперклетка- мощни гръмотевични бури. Има ситуации, в които сме безсилни, признава Йордан Йорданов:

"В последните години много зачестяват тези процеси. Допреди десетина години е имало по една-две суперклетки на територията на цяла България, докато сега са десетки и параметрите са по-сериозни и на по-големи височини... Колкото по-високо е суперклетката в атмосферата, на толкова по-ниски температури се изкачва водната пара и там се образува по-интензивна и по-голяма градушка... Най-големите ледени късове при нас са били колкото кокоше яйце, в други случаи се получават натрупани ледени образувания, които са слепени като плочки, тогава леденият кристал може да достигне до 500-600 грама, но огромните ледени късове са проблем за къщите, автомобилите и хората, а градушката, която прави поразия на земеделската продукция, е колкото джанка, лешник, но когато е интензивна, върви като фуражомелка, тогава смила всичко на земята. Тя е най-опасната градушка, с която ние се борим... Но не трябва да подвеждаме хората, че можем на 100 % да повлияем на градушката. Все пак сме хора, не сме богове..."

На полигона в Бърдарски геран е изграден модерен радарен комплекс, от който се осигурява информация, чрез която се защитават милиони декари обработваема земя на територията на четири области- Видин, Враца, Монтана и Плевен:

"Освен за наше вътрешно ползване по противоградова защита, има свободен достъп за гражданите, предоставяме информация и на други държавни структури- гражданска защита, Центъра за аерокосмическо наблюдение, местните земеделски служби, на всички ракетни площадки измерваме и количества дъжд, търсят ни и земеделци..."

Модерен радар има и в село Долно Церовене. Там С разпореждане на Комитета за стопанска координация към земедлското министерство от м. юни 1970 г. е създаден Полигон за борба с градушките с 22 ракетни площадки. Строителството на Командния пункт и Ракетните площадки започва от м. Януари 1972г. На 1 май 1972 г. започва оперативна дейност. Първото въздействие върху градови процеси е проведено на 2 юни 1972г. И там са в готовност за новия градобитен сезон. На територията на Регионалната дирекция са разположени 20 ракетни площадки, които защитават около 124 хиляди хектара, каза директорът Обретен Обретенов:

"Разположена е противоградовата техника. Нейната изправност и уменията на стрелците ежедневно се проверяват чрез тренировки, с които се стимулира изстрелване на ракети... Обикновено откъм Стара планина влизат повече градоопасни процеси и тези площадки се зареждат с повече ракети, имаме готовност и да ги дозареждаме... Защитават се равнинната част на област Монтана и видинското село Динково..."

През миналата година са проведени 22 активни въздействия, обработени са 114 градоопасни клетки, като са изстреляни 1822 ракети.

"Само от една клетка е допуснато да падне град, който е предизвикал поражение върху 4,5 ха., това е добро постижение и показател за ефективната работа на системата... Наблюдаваме в радиус от 300 км, навътре в Сърбия се виждат процесите, които се зараждат и има достатъчно време да се вземе решение, да се предупреди въздушното движение да даде зелена светлина за работа с ракети..."

През 1970 г. на територията на тогавашния Видински окръг се изгражда Полигон за борба с градушките с Команден пункт в гр. Грамада. Първата година операциите по изкуствено въздействие се извършват от грузински специалисти, а на 29.07.1971 год. се провежда първото въздействие от наши специалисти. 26 са ракетните площадки към Регионалната дирекция за борба с градушките във Видин, те защитава около 220 хиляди хектара. Незащитените територии са около двете граници- със Сърбия и Румъния. Готови сме за сезона, взаимодействаме си със съседните полигони, казва директорът Джони Ангелов:

"Подготвени сме се за новия сезон... Основно преноса идва от запад-северозапад, но засега температурите са ниски и опасността от градушки е малка. В сравнение с предишни години нарастват тези процеси, появяват се и торнада, тези явления ще се увеличават... Миналата година беше относително спокойна... При нас проблем е, че ако в Сърбия въздействат върху облаците, като наближат границата, не могат да стрелят и се получава прекъсване. Облаците, които са градоносни, отново нарастват и до момента, в който започваме да ги обработваме, те пак набират сила и има един участък, в който образуваният град трябва да се извали и образува град... Обикновено със студен атмосферен фронт, който отива на изток, минава през целия окръг и продължава към Долно Церовене и съответно на изток се изнася процеса... Получаваме информация основно от радара на Долно Церовене- те решават за тяхната територия, ние за нашата. Имаме взаимодействие при процесите..."

Няколко пъти през последните години заетите в системата обявяваха протестна готовност, включиха се и в протестни действия, без да се спира реалната работа. Причината е, че възнагражденията в системата са ниски, а на ракетострелците се доближават до минималната работна заплата. Недофинансирането е от години и съвсем естествено е да влияе на мотивацията за работа в системата, казва директорът на полигона в Бърдарски Геран Йордан Йорданов:

"През годините се е натрупало едно изоставане в заплащането на хората, което става доста очевадно. Работещи хора, специализиран, обучен персонал, са на минимални заплати... Не може да вземеш човек от Бюрото по труда и да започне веднага работа, има един процес на обучение. Понякога са нужни 5-6 години да се обучи човек, за да може да започне да работи самостоятелно. Трябва да се инвестира в този човек и при малките заплати е сложно. Трябва да почне да се цени човешкия труд и да се уважават работниците, защото все по-трудно се намира квалифицирана работна ръка. При тези малки заплати има текучество, това отказва и млади, кадърни, надъхани, способни да мислят и да работят с желание, при ниските заплати търсят вариант, защото трябва да живеят..."

Текучество в командния състав има и на полигона в Долно Церовене, признава Обретен Обретенов:

"На всяка среща в Агенцията ни казват как от 2016 досега бюджета, т.нар. "стопански средства" е един и същ, като сме се увеличили и териториално, и като бройки. Това довежда до силно недофинансиране на дейността, отразява се и на мотивираността на хората, които искат да работят. Заплатите на командните пунктове са сравнително ниски, в сравнение с квалификацията, която се изисква. За да работи човек тук, необходимо е да е с висше образование, в областта на природните науки, инженер... след постъпване този човек е подложен на обучение и след две години може да започне да работи в тази област. През тези две години излизат и други опции, затова има доста текучество..."

Не е по-различна ситуацията и за полигона в Грамада, а според директора Джони Ангелов не се вижда и светлина в тунела:

"Недофинансирането се отразява, в края на краищата, човек си казва: "Аз не издържам...", има текучество, дори и при стрелците- те са най-нископлатени. При командните пунктове е още по-сложно... За съжаление светлината в тунела не е края на тунела..."

Всъщност, може и да има малък светъл лъч, след като миналата седмица земеделският министър Иван Христанов обяви, че 700 хиляди евро ще бъдат дадени като допълнителни възнаграждения на служителите на Агенцията за борба с градушките. Според него средствата ще бъдат изплатени като бонуси. Министър Христанов е коментирал още, че само за миналата година спасената селскостопанска продукция от Агенцията за борба с градушките е била за над 40 милиона лева.

Да защитават земеделските земи- това е и основната мисия на работещите в системата, те ще продължат да работят, въпреки неуредиците. Директорите на полигоните в Грамада, Бърдарски Геран и Долно Церовене си пожелаха по-спокойна година. Дано и държавата най-после обърне полагащото им се внимание, за да получават адекватно заплащане за достойния си труд.

Колко важен е човешкият фактор, има ли място за модернизация и иновации в системата, кой взима решение кога да се изстреля ракета, разбиването на облака означава ли, че пораженията от градушка ще са по-малко - чуйте повече в звуковия файл.