Георги Харизанов: смелостта да превърнеш хобито в професия

В рубриката "Професия хоби" днес ви срещаме с един човек, за когото рисуването не е просто занимание, а начин на живот - художникът Георги Харизанов от Видин. Той се връща към града след години, в които пътят му е минавал през различни места и търсения, но именно тук отново намира своята среда и своя ритъм. Георги рисува от дете, а с времето това тихо хоби постепенно се превръща в нещо много по-голямо - в професия, в личен свят, в убежище.

Днес той работи предимно с маслени бои, като обича свободата на процеса - да оставя въображението да води ръката, да търси движение и живот в цветовете, а не строго копиране на реалността. За него картината не трябва да бъде "перфектна", а да диша.

В творчеството му се срещат различни периоди и търсения - от фигурални образи до абстрактни композиции, но винаги с едно усещане за свобода и откъсване от строгия реализъм. Самият той казва, че прекалената точност може да "задуши" картината, затова предпочита тя да бъде жива, дори понякога хаотична, но истинска.

Георги споделя и за трудните моменти - съмненията, паузите, периодите, в които се отдалечава от четката, но и за хората, които го подкрепят и му помагат да се връща обратно към платното. И най-вече - за онзи деликатен преход, в който едно любимо хоби започва да се превръща в професия. Какво се губи и какво се печели по пътя - и струва ли си човек да направи тази крачка.

"Когато някой купи нещо от мен, ме удовлетворява, че това ще стои на нечия стена и ще краси нечий дом. И той не си го е поръчал, а го е взел така, както аз съм го усетил. Направил съм нещо, което е мое. Дали е по фотография или нещо, което сам съм създал – няма значение. Въпросът е, че е оценено от някого... Напоследък започнах да оставям въображението да работи, но рисувам и по композиция или снимка. Снимките обаче са твърде стерилни. Една снимка е твърде перфектна, а когато започна да работя, тази перфектност я "убивам". Оставям да диша – било предмет или нещо друго. Цветовете трябва да дишат, да си говорят, да се карат. Харесвам основно живопис и абстракции. Бягам много от реализма. Той ме задушава. Няма смисъл от такъв реализъм, защото има фотография. Ако и картината е същото, те се припокриват. Това си е мое мнение. Има хора, които правят невероятен реализъм – страхотен е, но това е тяхното нещо... Избирам да работя с маслени бои, защото са много "живи". Можеш да работиш бавно, да променяш. Имат текстура, живот в тях", разказва Георги. 

Художникът Георги Харизанов е пример за това как едно хоби може да се превърне в път, който носи смисъл, вдъхновение и удовлетворение. А дали ще направим тази крачка - да превърнем това, което обичаме, в професия - зависи само от нас. Понякога е нужно само малко смелост, за да опитаме.