Том – котаракът, който винаги има апетит

Днес в "97 лапи и 1 опашка" ви срещаме с котарака Том. Той е на три години, взет буквално като бебе, а днес вече управлява дома с финес, чар и… доста настойчив апетит. По принцип е добричък и послушен, но стане ли гладен – край с възпитанието. Докато не получи нещо за ядене, няма оттърване. Менюто му е разнообразно – от котешка храна и месо до… вафли. Да, вафли. Въпреки че това не е съвсем препоръчително, Том очевидно има собствено мнение по въпроса.

По характер е истински гальовник – след като се наяде, се настанява до стопанката си и започва да мърка като малък мотор. Нощем обаче сменя режима – докато хората искат да спят, той решава, че е време за активен живот. Разходки напред-назад, лека суматоха и, разбира се, напомняне, че може пак да е гладен.

Най-запомнящата се случка с Том е свързана с кухнята. Докато неговата стопанка Красимира готви, той, както обикновено, се върти около краката ѝ. Само че този път опашката му решила да се запознае отблизо с газовата печка… и резултатът – леко опърляне и много поука. За щастие, всичко минава без драма, а Том продължава да бъде същият любопитен изследовател.

Интересното е, че въпреки всички истории, той всъщност е най-възпитаната котка, която Красимира е имала – не краде храна и не прави сериозни пакости. За разлика от една предишна котка, която спокойно си отмъквала пилешко директно от масата.

Том обича свободата – живее в апартамент, но излиза навън, разхожда се и понякога се връща… в състояние, което изисква спешна баня. Веднъж дори изглеждал сякаш е минал през комин.

И макар у дома да му е спокойно, навън животът не е чак толкова мирен. Том си има „съперник“ – един съседски лош котарак, с когото често си уреждат сметките. Неведнъж се е прибирал след такива срещи леко „победен“, но с достойнство, както подобава на истински квартален герой.

"Взех го съвсем малък, като бебе, и оттогава си е част от живота ми. Много е красив и си има характер. По принцип е добричък и послушен, но стане ли гладен, става доста нахален. Докато не му дам нещо за ядене, не ме оставя на мира. Храня го с котешка храна – суха и консерви, обича и месо, но най-много обича вафли. Знам, че не е най-подходящото за него, затова му давам съвсем малко, но той направо ги обожава. Иначе е много кротък и гальовен. Като се наяде, идва при мен, ляга до мен и започва да мърка. Преди съм имала и други котки, но той е най-възпитаният – не краде храна и не прави пакости, за разлика от една моя стара котка, която направо си взимаше месо от масата. Нощем обаче е доста активен. През деня спи, а вечер започва да обикаля – излиза, влиза, буди ме, а ако е гладен, няма да ме остави да спя, докато не го нахраня. Една от най-запомнящите се случки беше, когато готвех. Том, както винаги, се въртеше около краката ми и в един момент усетих миризма на изгоряло. Оказа се, че си е опърлил опашката на печката. За щастие, нищо сериозно не стана", разказва неговата стопанка Красимира. 

И въпреки нощните приключения, странния вкус към вафли и малките битки навън – за Красимира Том е не просто домашен любимец. Той е нейното дете, част от семейството и най-верният ѝ приятел.

А ние само ще кажем – пази се, Том, от печки и квартални батки…