Да спи ли детето при родителите и докога е нормално?

Съвместният сън с децата е тема, която често поражда колебания - правилно ли е, необходимо ли е и кога идва моментът за промяна. В най-ранната възраст близостта е напълно естествена. Бебето има нужда от сигурност, от усещането, че не е само, че светът около него е спокоен и предвидим. С порастването обаче започва един много важен процес - детето постепенно открива себе си като отделна личност. Започва да изследва, да се противопоставя, да търси своята самостоятелност. И точно тук навиците, свързани със съня, започват да имат по-голямо значение. Специалистите напомнят, че след определена възраст е важно детето да има свое пространство - място, в което да се учи да се успокоява само, да преминава през малките си страхове и да изгражда увереност. Къде минава тази граница и как родителите могат да помогнат този преход да се случи спокойно и без напрежение? По темата разговаряме с психолога Яна Гъркова, която ще ни даде насоки и ще обясни защо близостта е важна - но и кога е време за повече самостоятелност.

"Това е една тема, която всъщност е много централна в детската психология и има двузначен отговор – и „да“, и „не“. Тук родителите трябва да правят много ясно разграничение между безопасната, здравословна близост и онова, което възпрепятства детето в неговата автономност. Можем да си поговорим как влияе спането в едно легло на детето в различните възрасти от неговото развитие. Например бебето от 0 до 1 година е най-беззащитно. В този момент то няма усещане за отделеност – то е едно цяло с майката. От гледна точка на усещането за безопасност, когато в тази възраст се формира чувството за сигурност към света, детето може да спи в леглото при родителите. Препоръчително е да спи в стаята при тях, но понякога това е невъзможно. Не е беда да спи при тях – това е въпрос на договорка между двамата родители. След това детето пораства и преминава в следващия етап – от 1 до 3 години, който може да се нарече етапът на автономията. Детето прохожда, започва да пипа, да изследва света, да бъде любопитно. Това е периодът на „детския пубертет“. Много родители ще си спомнят времето, в което детето казва „не!“, „няма!“, „не искам!“. В същото време, ако му дадеш вода, то пие. В този период, когато детето спи при родителите си, това възпрепятства естественото изследване на света, самостоятелността и автономията. Тук вече е добре детето да бъде отделено в собствено легло, а най-добре – ако е възможно – и в самостоятелна стая... Възпрепятства се възможността то да се саморегулира – да усеща страх, самота, но и в същото време да знае, че родителят е там и ще дойде при него при нужда. После следва възрастта 3–6 години – така наречената едиповa фаза, изключително важен период в съзряването на детето. Тогава се изгражда йерархията в семейството – детето трябва да разбере, че има мама и тати като двойка, а то е тяхното дете. В този период децата проявяват любопитство към собственото си тяло и родителите често се притесняват, но това е естествено изследване, без сексуален контекст. Когато детето спи при родителите в тази възраст, може да се получи размиване на границите и объркване на ролите, което крие рискове в развитието. Освен това може да се появи напрежение между родителите. Представете си дете на 5 години, което спи между майка си и баща си – това създава напрежение в цялата семейна система. Понякога дори несъзнателен гняв към детето, защото то се превръща в бариера пред интимността. Така се нарушава близостта между партньорите и това води до конфликти."

Понякога най-трудната част от родителството е да усетим точния момент - кога да бъдем близо и кога да направим крачка назад. Защото любовта не е само в това да сме до детето си, а и в това да му дадем пространство да расте.

Повече по темата – чуйте в аудиофайла.