110 години от рождението на проф. Александър Поплилов

В "Памет нашенска" си спомняме за проф. Александър Поплилов - български художник и педагог, роден в град Кула на 12 май 1916 година. Поводът е 110 години от неговото рождение.

Поплилов завършва декоративни изкуства в Държавната художествена академия в София при проф. Дечко Узунов. Още от ранните си години той се насочва към плаката и графиката и се утвърждава като една от ключовите фигури в развитието на българския плакат. По време на Втората световна война работи като военен художник и създава серия графики, свързани с този период. След това посвещава голяма част от живота си на преподавателска и ръководна дейност в Националната художествена академия - доцент, ръководител на катедра "Графика", а в периода 1962-1966 година и ректор на академията. По-късно оглавява катедра "Промишлени изкуства" и става професор по приложна графика. Творчеството му включва плакати, акварели, илюстрации към над 30 детски книги и участия в редица международни проекти и изложби.

Но може би най-силна остава връзката му с родния край и ценностите, които носи през целия си живот.

"Не давам нашата България за никоя друга държава и съм в пълно смирение към моите съграждани от Кула и към целия български народ" - казва той дори в последните си мигове.

А в Кула се помнят и неговите думи:

"Нашата професия е професия на индивидуалисти, на самотници. И мисля, че е неприлично и непривично да говоря за себе си. Кулчанинът обича да се труди, умее да се труди и това се вижда в картините ми. Човек не може да измени на природата си. Затова и аз учех учениците си на трудолюбие. Аз разбирам, че моето място е сред тези хора - нашите хора. Затова и направих цяла сесия от платна, озаглавена "Нашите хора" - тези достойни, свободолюбиви, благородни. Изглежда, че смирението е съставна част на великия човек. Само смиреният човек е силна личност."

"Александър Поплилов, както знаете, той е роден в Кула, Видинско, не е в нашия град Враца. Обаче имаме предвид неговата значимост като художник, като деец на културата и на изкуството – толкова известна личност, която допринася с толкова много неща за развитието на нашето изкуство и на плаката. И ние решихме да направим един кът с негови творби във фоайето на Регионалния исторически музей във Враца. Той работи в много области – живопис, акварел, рисунка, плакат, илюстрация, приложна графика, оформител също на книги, калиграф, шрифтоформител. И много важно е да се каже, че той е бил теоретик, педагог и човек на словото. Завършва Художествената академия по декоративно изкуство в София при преподавателя Дечко Узунов през 1949 г. И тогава става член на Съюза на българските художници, още след като завършва. Веднага се залавя с работа. Има участие като военен художник в заключителната фаза на Втората световна война. Бил е художник и художествен оформител в издателство „Народна младеж“ в периода 1945–1949 г. и преподавател по цветен етюд и декоративна композиция в Художествената академия в началото на 50-те години. Професор Поплилов е един от основателите на специалност „Плакат“ и най-дългогодишният ѝ ръководител. Той е бил доцент по плакат, професор по приложни изкуства, ръководител на катедри – графика, приложни изкуства, художествено оформление на книгата, илюстрацията и плаката. Бил е ректор на Художествената академия в периода 1962–1966 г. Със своя изключителен педагогически подход и като човек на словото възпитава поколения български художници като преподавател в Художествената академия, които определят облика на българския плакат. В нашия фонд на художествената галерия имаме няколко негови творби. Това е портрет на Христо Ботев, творбата се казва „Лобно място“. Неговото лице е осветено – това е една прекрасна творба с маслени бои, и често я излагаме при събития, свързани с личността на Христо Ботев. Друг негов портрет от нашия фонд е на Иван Фунев – патрон на нашата художествена галерия, както и портрет на професора Андрей Николов, основоположник на нашата скулптура. Те са рисувани с акварел, с характерна композиция. Това са неговите творби, които сме изложили в залата. Той е бил оформител и илюстратор на повече от 100 книги и детски книжки, автор на стотици проекти за пощенски марки", разказва Христо Божков - уредник в Художествената галерия "Иван Фунев".

Проф. Александър Поплилов умира на 9 септември 2001 година в София, но остава не просто име в историята на българското изкуство, а пример за художник, който никога не се откъсна от корена си - и превърна паметта за „нашите хора“ в своя житейска и творческа мисия.