73% от работещите в рискови професии у нас са със симптоми на бърнаут

Над 70% от работещите в рискови професии у нас имат симптоми на бърнаут, сочи проучване на Националния център за оценка на компетенциите в Българската стопанска камара. Проблемът с професионалното прегаряне е един от сериозните рискове в нашето съвремие. Изследователите твърдят, че ако не бъдат взети мерки, в следващите 5-10 години, бърнаут може да придобие размер на пандемия.

Изследването обхваща над 300 заети лица в шест професионални групи, обясни директорът на Националния център за оценка на компетенциите в Българската стопанска камара Томчо Томов. В проучването са включени ръководителите в преработващата промишленост; ръководители и специалисти управление на човешките ресурси; ръководители и специалисти маркетинг и продажби; управители на хотели и ресторанти; специалисти информационни и комуникационни технологии; финансови специалисти, предимно хора, които се занимават със счетоводна отчетност.

"Данните отговарят, особено при някои професии, на резултатите от международни проучвания. В България такова прочуване не е правено. Не е толкова изненада, колкото засилване на усещането за тревога, че това е много сериозен проблем пред бизнеса и не само пред бизнеса- пред хората, пред обществото, който се задълбочава и ако не бъдат взети мерки, прегарянето, бърнаут, хроничният стрес  могат да се превърнат в пандемия, в световен проблем, включително национален. По отношение на състоянието в България, ние показваме и някои по-високи стойности от средното ниво в Европа. Бих казал, че сме водещи по отношение на стреса и на бърнаут, в топ 5."

Изследването сочи, че повечето от включените в проучването са засегнати от синдрома на професионално прегаряне, като 62% са на средно ниво, а 11% на високо ниво на развитие на бърнаут. Той се развива най-интензивно при ръководители и специалисти маркетинг и продажби, и специалисти информационни и комуникационни технологии.

Томчо Томов посочи три групите фактори, които водят до професионално прегаряне.

"Първото са личностни черти, които са развити в процеса на учене, на работа- специфични личностни черти на отделните хора, които ги правят по-податливи, по-уязвими откъм стрес и прегаряне. Вторият фактор е свързан със същността на професията. Едни професии са по-високорискови от гледна точка на развитие на прегаряне от други професии. Това, което ги прави по-рискови, е там, където има интензивни и емоционални комуникации, било то с колеги, било то с клиенти, партньори и така нататък, там, където има натиск за постигане на резултати, на продуктивност, голям обем от работа, претрупване. Третият аспект е при професии, където има риск с много високи икономически и личностни, административни последствия от допускане на грешки, от неизпълнение, от погрешни решения в дадена сфера. Третата група фактори, които влияят пряко на развитието на бърнаут,  това са факторите, свързани с конкретните условия, конкретната организация, конкретното предприятие. Наричаме ги социално-психологически рискове."

Резултатите от изследването потвърждават констатациите от международните проучвания в областта. Данните за професионалното прегаряне в условията на българската икономика очертават дори още по-тревожна картина за мащаба на проблема. Разрастването на синдрома не е периферен въпрос, а ключово предизвикателство за бъдещото развитие, за устойчивостта и конкурентоспособността на икономиката, за състоянието на човешкия капитал и пазара на труда, посочват от БСК.

Бърнаут най-често се появява, когато има продължителен дисбаланс между натоварването, на което сме подложени и възможностите ни за възстановяване обясни психологът Лилия Николова. Сред причините за професионалното прегаряне  са нарастващите изисквания, които сами си поставяме и очакването да надминаваме себе си, да бъдем най-добрата версия на себе си.

"Това може да доведе до хронично претоварване с работа, под постоянен натиск от очакване за добри резултати, липсата на контрол върху задачите и темпото на работа. Недостигът на време за възстановяване е ключът към претоварването. Ние сами понякога не си го даваме, не че обстоятелствата ни притискат. Това води до лош баланс между работа и личен живот. Постоянната свързаност, дори, когато не сме на работа, получаваме известия. Сякаш няма ясна граница, къде приключва работното ни време."

Моника Йончева потърси отговор на въпроса усещат ли видинчани стрес и напрежение на работното място.

"Има стрес, породен от многото ангажименти."