Графинка Маринова - между тишината на книгите и ритъма на хорото

Днес в рубриката "На раздумка с Яна Маринова" гостува една дама, чийто живот е преминал между тишината на библиотечните рафтове и звънкия детски смях. Това е Графинка Маринова от видинското село Капитановци, която е работила като библиотекар в Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“ във Видин. Тя е човекът, подавал „ключа“ за вълшебните светове на хиляди видински деца. В месеца на четенето и броени дни след Световния ден на книгата, разговорът между двете дами започва от онзи свещен момент - прекрачването на прага на библиотеката.

Като библиотекар бих искала да започна така, че библиотеката е един божествен храм, в който е съхранено книжното богатство на един народ. ...Най-развълнувани са децата. В очите им се вижда радост, вълнение от първата си среща с книгите, обаче и страх от това, как ще се оправят сами. И тук вече излиза пред тях първия помощник на бъдещите читатели, а това е библиотекарят. Той трябва да посрещне с усмивка малкия читател. От тази първа среща между него и децата зависи, дали това дете ще пак по желание или просто ще идва по задължение.

Според Графинка Маринова библиотекарят трябва да бъде много търпелив и внимателен, най-вече да бъде и усмихнат:

Тук бих искала да споделя за един разговор с един пловдивски писател - Коста Странджев. Той казва: "Колкото и интересна да е моята книга, книгата която съм написал, ако ръката на библиотекаря не се протегне към нея и не я предложи на читателя, дали малък или голям, моята книга ще остане бездушна на библиотечната лавица.".

Но сърцето на Графинка е голямо и в него, освен любовта към българското слово, пулсира и ритъмът на нашите традиции. Родом от село Капитановци - място, известно със своя силен дух и самобитност - тя носи в себе си магията на автентичния фолклор. Днес тя е активна част от вокално-танцовата формация при местния пенсионерски клуб.

Това ми е голямата любов. Тук се пенсионирах вече от библиотеката и ме помолиха да отида да играя и пея в танцов състав "Жива вода" в Капитановци. Това, което знаех и можех от детската библиотека го пренесох там. С танца с песните стигнахме до оня край на България, стигнахме до Сръбско, стигнахме до Румъния. До сега имаме 7 златни медала 4 сребърни и само 1 бронзов.

Повече по темата, чуйте в звуковия файл.