Минди – история за спасение, доверие и любов

В "97 лапи и 1 опашка" днес ви срещаме с една много специална история - тази на Минди. Тя е млада, игрива и от онези кучета, които бързо стават част от семейството, без да вдигат шум около себе си. При тях попада благодарение на дъщерята на Тодор, която работи в приют за животни, като ветеринар, и така едно малко кученце намира своя дом.

Днес Минди е любимка у дома - спокойна, добра и много възпитана, без бели и без излишни проблеми, но с достатъчно чар, за да ти вземе сърцето още от първата среща.

Макар грижата за нея да е основно в ръцете на дъщерята на Тодор, той с усмивка признава, че не остава безразличен - защото такива кучета просто не се обичат. Минди не е порода, не е етикет, но е от онези истории, които напомнят, че понякога най-истинската обич идва точно тогава, когато най-малко я очакваш. Тодор Тодоров ни разказва повече за живота с една много специална душа с четири лапи - Минди:

"Името го избра дъщеря ми, аз нямах голяма намеса. Тя се грижи основно за нея, а аз помагам от време на време, но я познавам много добре. Минди е женско куче, на около година и половина. Още е малка и много игрива. Много е добричка, няма никакви проблеми с нея, не прави бели и като цяло е спокойно и възпитано куче. Тя е от приюта. Минди е много спокойна и не създава проблеми. Не бяга, не прави пакости и е много привързана. Яде всичко – храня я с гранули, не с домашна храна, защото смятам, че това е по-добре за нея. Ако обаче намери нещо, например салам, няма да откаже. Тя е при нас от около пет–шест месеца, но вече е много част от семейството. Няма никакви особени случки с нея, защото е още млада и много спокойна. Мисля, че не би избягала, защото е преживяла изоставяне и е много привързана към нас. Минди ми носи най-вече любов. Аз винаги съм гледал кучета и не мога без тях. Имам и други кучета на село. Разбирам ги като хора – за мен те са истински приятели. Дори съм имал немска овчарка, но според мен кучетата без порода са по-устойчиви и по-лесни за гледане, докато породистите често са по-капризни и боледуват повече."

Това беше историята на Минди - едно куче, което не просто намира дом, а става част от него. А ние ще продължим да ви срещаме с още такива четириноги истории в „97 лапи и 1 опашка“.