"Неделник" от 3 май 2026 година

Животът е като река-винаги в движение, винаги променящ се.

Той не спира, не чака и не се връща назад. Понякога тече спокойно и тихо, друг път е буен и непредсказуем, но винаги носи със себе си уроци и преживявания.

Сушата е онзи момент, в който всичко сякаш замира, когато липсват мечти, надежда или посока. Но малцина биха избрали такъв живот. Човек има нужда от движение, от промяна, от емоции, дори когато те са трудни.

И така, реката продължава да тече. След нея остават спомените-като следи по бреговете, които разказват историята на изминатия път.

Именно те ни напомнят, че сме живели, чувствали и вървели напред, независимо от всичко.

Днес в "Неделник":

Започваме с пътешествие назад. Старите вестници от рубриката ни с РБ "Михалаки Георгиев"-Видин ни напомнят, че хората винаги са се вълнували от едни и същи неща: любов, живот и малко ежедневни драми.

После се връщаме в настоящето с "Пътека към сърцето" на Георги Костодинов. Книга, пълна с истински чувства, която доказва, че към сърцето не се стига по права линия.

И внимание! Монтират пожаро-известителни устройства в домовете на 50 жители в община Вършец. Димните детектори се поставят в къщите на възрастни и самотни хора при които има по-голям риск от възникване на пожар.

Във видинската библиотека пък Ели Лозанова ни среща с Филомена от "Обаче не стана точно така"-героиня, която живее така, както често се случва и при нас… не по план, но пък интересно.

През седмицата в Младежкия дом във Враца беше открита изложбата "Шумът на цветовете" на софийската художничка Радостина Войнова. Тя е от София, но от няколко години живее и твори в Оряхово.

И накрая, най-сигурният път към доброто настроение: "Рецептите на Дедо Скръц", защото понякога пътеката към сърцето минава и през... вкусната храна.

Приятно слушане.