Александър Ликов – забележителна фигура от Лом и българската история

Днес в "Памет нашенска" ще припомним името на Александър Ликов - една впечатляваща, но слабо позната личност, родена в Лом през 1887 година.

Той е юрист, дипломат, публицист и общественик, получил образованието си в София, Страсбург, Женева и Милано. В началото на професионалния си път работи като учител, а по-късно и като съдия в Лом.

Ликов участва в Балканската и Междусъюзническата война, след което се включва активно в обществения и политически живот на България. След 1923 година заминава в емиграция, където продължава своята дейност. Той е човек с широка култура и европейско мислене, владее няколко чужди езика и поддържа контакти с интелектуалните среди на своето време.

Автор е и на книгата "Неизбежният съюз. Берлин - Рим - Москва", издадена през 1938 година в Женева, в която представя своите политически възгледи и анализи на съвременните му процеси. За живота и делото му ни разказва неговият внук Йордан Ликов.

"Това, което знам от баща ми, е, че са живели заедно около година през 1941 година. Тогава той се запознава с баща си, когато е на 14 години, и известно време живеят заедно в Германия. По-късно разбрахме, че е работил като журналист, но за книгата му не знаехме почти нищо. Тя беше пълна изненада. Когато я открихме, направих и френско издание, както и английски превод. Впоследствие ще продължа с преводи на руски, немски и италиански. Книгата е написана около 1937 година и издадена в началото на 1938 година в Женева под псевдоним. След това се завръща в България през 1940 година. Той се разделя с първата си съпруга и по-късно има връзка с Дора Габе, а след това се свързва с Елисавета Багряна, с която сключва брак. За тези връзки в семейството почти нищо не е известно. Единствените спомени са свързани с неговата биография, но не и с личния му живот в този аспект. По-късно се установява, че Дора Габе запознава Ликов с Елисавета Багряна, като тази история е била раздувана през годините. Аз лично съм говорил с Елисавета Багряна и сме открили нейни писма и изказвания за него. За Дора Габе нямам информация. В писмата, които открихме, има препратки към него, включително и в архиви на Литературния музей. Информацията беше оскъдна и разпръсната, а в семейството почти нищо не се беше запазило. Когато започнахме да издирваме книгата, се обърнахме към Тони Николов за предговор. Започнаха проучвания в различни архиви и музеи, където бяха открити нови документи и писма. Сред тях има и кореспонденция, свързана с Георги Димитров и други личности, в която се обсъжда неговото изключване от партията. По-късно книгата е открита и в Националната библиотека, където дълго време е била в забранен фонд. След 90-те години тя отново става достъпна. По-късно Лъчезар Тошев открива изданието и го публикува в своя блог, а аз го преведох на български език. Така книгата беше издадена у нас. Представянето ѝ се състоя в град Лом, неговия роден град. Книгата е важна, защото е една от първите, които правят сравнение между тоталитарните режими в Германия и Съветския съюз. По-късни подобни трудове се появяват години след това. Важното е, че той е един от първите автори, които пишат по тази тема. Очевидно е имал притеснения, затова я издава под псевдоним. По-късно, след завръщането си в България, работи във външното министерство. Когато получава назначение за посланик в Израел, разбира, че е болен от левкемия и умира само няколко месеца по-късно", разказва неговия внук Йордан Ликов.

Александър Ликов умира през 1954 година в Париж при неизяснени обстоятелства, малко преди да замине като посланик в Израел. Животът му преминава през различни държави и исторически събития, но корените му остават в Лом. Той остава пример за човек с широка култура, европейско мислене и активна обществена позиция. И днес името му продължава да напомня за онези личности, чието дело надживява времето си.