Владислава Славова: Акушерската професия е споделеност, търпение, любов

Акушерката е неотлъчно до жената в едни от най-важните моменти от живота ѝ - по време на раждане и след това, когато стане майка. Това каза по повод Международния ден на акушерката - 5 май, Владислава Славова, акушерка с 30 години стаж и председател на Регионалната колегия на "Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи" във Видин.

"Така че нашата роля е значима, много отговорна и доста по-продължителна, отколкото продължава самото раждане. Надявам се майките и техните семейства да го оценяват."

Акушерката подчерта и негативните тенденции в отношението към акушерската професия през последните години и посочи причините за тях.

"Факторите за това са социални, а след това различните начини на информиране на бъдещите майки. Те все по-често разчитат дори не на книгите, разчитат на социалните медии, на интернет и на всичко онова, което им се казва не от човека срещу тях, а от електронните медии, ако мога така да кажа, което не им играе добра услуга, но се надявам нещата да се променят и то да е към по-добро. Всяко правило има изключение и надявам се изключенията сега да станат масови."

Владислава Славова коментира и причините, водещи акушерската професия към обезличаване.

"Причините са на много по-високо ниво. Причините са независещи от нас като професионалисти. Знаете за политиката в последните години, за недоброто заплащане, за протестите, които бяха организирани многократно с ефект, който знаят всички. Това са изключителни фактори, които оказват влияние върху нашата работа и съответно върху отношението на пациентите. Но ние вярваме, че нещата ще се променят, мислим позитивно и се надяваме на по-добро."

Хубавите моменти в професията крепят и мотивират акушерките да продължават напред. Те не са финансово измерими, подчерта акушерката.

"Това са безценните моменти на споделеност с бъдещата майка и нейното семейство - онези моменти, в които очите на майката се изпълват със сълзи и произнасят онова простичко "благодаря", което не значи нищо, свързано с негативите и лошите неща от деня. А онова простичко "благодаря", което всъщност значи всичко и онова, заради което всяка от нас продължава."

В Акушеро-гинекологичното отделение на видинската болница работят 10 акушерки. Под грижите им от началото на годината са проплакали 41 бебета, сред които двойка близнаци, момичета. По повод празника Владислава Славова се обърна към колегите си:

"Искам да пожелая здраве на всички колеги, търпение, сили за усърдие и дочакване на дни, когато професията ще бъде по-желана, по-предпочитана и по-оценена. Акушерството за мен специално не е призвание, а едно усещане да споделиш момента, който е съвкупност от най-силната болка и най-силното щастие на една жена. Това е незаменимо, това го усещаме само ние, и това е нашето богатство, това е радостта, която ни носи професията. Това ни кара да продължаваме напред. Надявам се да имаме все повече бебета, все повече жени да стават щастливи, а градът ни да става млад и по-богат."

Чуйте повече в звуковия файл.