Навършват се 170 години от избухването на Димитракиевата буна

В рубриката  "Памет нашенска“ говорим за Димитракиевата буна - въстанието, избухнало в Кулско през 1856 година под влиянието на събитията от Кримската война. Историята го помни и като Второто Белоградчишко въстание - нов изблик на народното недоволство, дошъл само шест години след размирното Лето 1850. Подробности около Димитракиевата буна разказва Дияна Ценкова от Регионален исторически музей-Видин.

"Когато говорим за Димитракиевата буна от 1856 г., трябва да я разглеждаме като част от националноосвободителното движение и пробуждане през XIX век... Димитракиевата буна трябва, в международен аспект, да се приеме и като продължение, отзвук, от Кримската война..."

Организатор на въстанието е Димитраки Петрович, който е офицер. Той е от Силистра, доброволец и участник в Кримската война.

"Село Влаович (Подгоре) е определено като събирателен пункт... Тук ще споменем и Първул Станков, който е главен апостол и от събитията от 1850 година, който успява да вдигне всички села около Белоградчик, така че в историята ще срещнем тази буна и като "Първулова размирица". На уречения ден във Влаович, към могила при Попов кладенец, въстаници се събират от село Салаш, Ошане, Раковица, Подгоре, Праужда, Чупрене, Стакевци и много други - те са около 400-500 души, от които са въоръжени само 60-70..."

Въпреки потушаването, Димитракиевата буна се води като последният бунт, който е свързан със Западна България и успява да насочи международното внимание към този регион, за да се обърне внимание на Високата порта и неуредените въпроси на това население. В крайна сметка въстанието остава в историята със златни букви, говорейки за героизма на онези, които дават живота си, за да я има свободна България.