Ученичка от Берковица е на второ място в научна конференция по история

Нейджъл Рачева, ученичка в 11. клас в Лесотехническа гимназия в Берковица, се класира на второ място в раздел "Доклад" на Националната ученическа конференция по история и цивилизации, провела се в СУ „Петко Рачов Славейков“ - Кърджали. Научен ръководител на Нейджъл е Петя Генова - преподавател по история и цивилизации в ЛПГ -Берковица.

Тази година изданието бе посветено на 150-тата годишнина от Априлското въстание. Темата, която избира Нейджъл, е "Младен Павлов - Козлодуйското даскалче". Той е бил единственият посрещач на Ботевата чета и човекът, определил мястото, където корабът „Радецки“ да свали въстаниците. Впечатляващ е снимковият материал към доклада, като повечето фотографии се публикуват за пръв път. Разказва Нейджъл Рачева:

Избрахме тази тема, защото Младен Павлов е единственият човек, който е посрещнал четата на Ботев и се е присъединил към четата ...Информацията се намери трудно, но в РИМ Враца Нели Тодорова ни помогна със стари архивни снимки , също ни помогна и неговият внук проф. Гочев ни даде информация...В музея във Враца получихме негови ученически снимки,  като учител в Козлодуй,   снимка на къщата му, грамота за завършен 3 клас...Направих и презентация, в която са качени снимките. Благодаря на г-жа Генова и на г-жа Нели Тодорова от РИМ Враца...

Младият учител Младен Павлов е роден е във Видин през 1848. Произхожда от занаятчийско семейство. Учи в родния си град, в Белградската духовна семинария и в Габровската гимназия. През 1874-1876 учителствува в няколко селища в Оряховско. През 1876 е учител в Козлодуй и участва в подготовката на Априлското въстание. Именно на него Спас Соколов и Иваница Данчев, като делегати на БРЦК в Букурещ, са възложили да посочи мястото, където ще спре параходът „Радецки“ с въстаниците и какви знаци да се подадат за спирането му при дебаркирането на четата. Младен Павлов е единственият, който посреща Ботевата чета на козлодуйския бряг на 17 май 1876. След разбиването на четата е заловен край Берковица. Разкарван е по затвори и съдилища във Видин, Русе, Свищов, Плевен, но успява да избяга в Румъния.

След Освобождението е съдебен чиновник, адвокат, кмет на Козлодуй. По времето на Стамболовото управление е заловен отново. Заедно с местното население през 1882 г. Павлов полага на козлодуйския бряг първия опълченски оброчен кръст от акациево дърво, висок 3-4 метра. В следващите години се заселва в село Долни Вадин. Къщата му и днес стои там, дарена е на общината от дъщеря му Корнелия и се тачи като музей на Ботевия четник. В много свои разкази, паметни бележки и речи, 80-годишен, Козлодуйският даскал завещава:

„Пазете като зеницата на очите си идеалите на Ботев!“

Умира на 13 октомври 1935 година в село Долни Вадин.