Онлайн петиция иска само български произведения до пети клас

Темата за националната идентичност отново влезе в класните стаи. Онлайн петиция, подкрепена от граждани, настоява за радикално преформатиране на литературната програма от 1-ви до 5-ти клас чрез пълно отстраняване на чуждестранните автори. Аргументът - държавата е длъжна първо да изгради „стабилна национална основа“. Дебатът „родно срещу чуждо“ в образованието не е нов, но този път той е подкрепен със статистически претенции. В петицията се твърди, че 35 чуждестранни произведения, преобладаващата част от които британски, „размиват“ съзнанието на учениците в началния етап. Темата коментираме в "Посоките на делника" с Юлиян Петров, председател на Синдикат образование към КТ "Подкрепа":

Официалната позиция на Синдикат "Образование", която скоро ще излезе и към новия министър- е да помислим, да облекчим либералния подход и всъщност да го минимизираме по отношение на промените в българското образование и по отношение на съществуването на принципите в българското образование. По същество няма да коментирам, защото аз не съм специалист и не мога да кажа, кое литературно произведение би могло да повлияе по един или друг начин, но аз съм "за" това, като представител на 25 000 човека на Синдиката и предимно учители - просто специалистите да са водещи в едни такива промени.

Според Юлиян Петров, приоритет в реформите на българското образование трябва да бъдат не авторите, а добродетелите, които липсват:

Тоест един ученик, ставайки гражданин, ако не е научен да спазва правила, то всеки един работодател няма да го задържи...Сложността на учебния материал е нещото, за което най-много говорим и коментираме, но то не е свързано само с чуждите текстове и чуждото учебно съдържание. То е свързано дори понякога и с българското учебно съдържание и литературни произведения, но зависи по какъв начин и с каква трудност са поставени акцентите. Тъй че, не мога да кажа, че това е панацеята и точно от тук трябва да почнем.

Анализът на действащите учебни програми на Министерството на показва, че Литературата в 1-4 клас е структурирана около два стълба: фолклорна основа и класическа българска литература. Автори като Иван Вазов, Елин Пелин, Ангел Каралийчев и Дора Габе заемат над 70% от дискусионното време. Присъствието на автори като Луис Карол, Шарл Перо или Братя Грим е методологически обосновано чрез нуждата от развитие на т.нар. „културна интелигентност“ и универсални етични категории. Премахването им от учебния план, според Юлиян Петров не би било положително, коментира още той:

Аз мисля, че това би се отразило лошо. Нека ако стигнем до конкретни промени - много компетентно да подходим към това и всъщност само една петиция не би трябвало да бъде миродавна при едни следващи промени. Нека експертите, учителите, нека техните организации да кажат кое е най-добро да се променя.

Вили Миладинова е главен учител в начален етап, с 30-годишен опит в преподаването. Според нея българските автори заемат централно място в обучението от 1-ви до 4-ти клас, но изучавайки чуждестранни автори децата се учат да съпоставят и още повече да оценяват родната литература:

От позицията на моя опит, като учител в начален етап по "Литература" мога да кажа, че българските автори заемат централно място. Те са основата и сърцето в нашата учебна програма от 1 до 4 клас. Те изграждат националната принадлежност на българските деца, но чуждите произведения, чуждите автори - те са прозореца към света. И вглеждайки се в тези произведения, децата успяват да сравнят и оценят българската литература.

Нейната дългогодишна практика показва, че учителят е човекът, който успешно налага баланс в материала, който се изучава:

Балансът го има, но дори и да го ням, ние имаме възможност в часовете по извънкласно четене, в допълнителни часове, в часове по занимания и интереси да се предложат и други произведения. За моя клас - мога да кажа, че имам ученици, които търсят да четат. От разговорите с мен разбирам, че не четат само български автори, ами и чужди. Те просто търсят взаимодействието с литературата, като част от света...По никакъв начин не трябва да противопоставяме българските и чужди автори. Българските ученици имат нужда едновременно от корени и хоризонт, за да познават своето, но и да бъдат винаги отворени към света.

Трябва ли ученици от 1 до 5 клас да изучават само български автори - това попитахме и видински родители. Повечето подкрепят идеята:

Идеята е хубаво да бъде наложена, защото децата трябва да изучават повече български произведения и да се насочат основно към тях, но децата които са любознателни и имат интерес, в свободното си време - винаги са свободни и могат да прочетат и чуждестранна литература...Разбира се, че съм "за"...Значи, баба съм и трите ми деца учат тук и съм съгласна с това, защото наистина е пълен хаос в главата им...Редно е да се учат български автори според мен...Според мен нещата са 50:50. Хубаво е децата да се запознаят с българските автори много по-обстойно, отколкото е сега, само че по този начин се получава, че те ще знаят българските автори и когато излязат навън - няма да знаят елементарни произведения.

Реалният проблем пред българското училище днес може би не е в националността на автора, а в способността на детето да разбере прочетеното. Данните от международни изследвания като PISA и PIRLS сочат спад в грамотността - тенденция, която трудно би се коригирала чрез механична забрана на преводната литература. Въпросът на инициаторите „Къде останаха българските стойностни произведения?“ изисква отговор не от цензурата, а от методиката. Предизвикателството е как да направим Вазов и Ботев разбираеми за поколението на 21-ви век, без да ги противопоставяме на световното наследство. Дали образованието трябва да бъде консервативен щит или мост към света? Темата остава предмет на широк обществен дебат, който тепърва ще търси верните отговори.

Целия репортаж може да чуете в звуковия файл.