Валдемар Стоянов: 40 години в служба на реда и хората

Днес в рубриката "Професия хоби" ви срещаме с човек, който познава добре и реда, и хаоса в ежедневието - и е бил от двете страни на "контрола". Валдемар Стоянов от Видин има над 20 години опит в системата на МВР, а след това още две десетилетия работи като охранител. Част от професионалния му път преминава и през Бюрото по труда във Видин - различни роли, различни среди, но една постоянна посока: работа с хора и ситуации, в които трябва да се запази спокойствие, да се вземат бързи решения и да се носи отговорност.

Това е човек, който е видял една и съща професия от различни ъгли - като служител на реда и като този, който стои "на входа" на ежедневието на много институции и обекти. Оттам идват и неговите наблюдения за това как се променя отношението на хората, къде се губи уважението и кога всъщност най-много се търси спокойствие и твърдост едновременно.

Разговорът с него не е само за правила и задължения, а за човешката страна на една работа, която рядко остава незабелязана, но още по-рядко е наистина разбрана отвътре. За границата между реда и напрежението, за моментите на изпитание и за това как се запазва самообладание, когато трябва да реагираш на секундата. И най-вече - как след толкова години в такава среда човек остава спокоен, балансиран и човечен.

"Аз обичам тази професия и колкото се може по-дълго бих работил в нея. За един добър охранител най-важното е опитът – аз имам дългогодишен стаж в системата на МВР. 20 години съм работил в МВР и още толкова, може би, като охранител. Всички качества трябва да ги има човек – спокойствие, съобразителност и психическа устойчивост, иначе няма как да се справи. С хората се старая да се държа културно, защото не може да се караш с тях. Уважението е взаимно, когато хората се държат добре, и аз се отнасям по същия начин. Когато има невъзпитан човек, се опитвам да го успокоя и да вляза в неговото положение, но му казвам, че съм на работа и имам задължения. Има случаи, в които не се разбират нещата и тогава се налага намеса на полиция. Като охранител правомощията са ограничени – в такива ситуации се извиква полиция и се действа по закона. Имало е тежки ситуации, включително с психично болен човек, при които трябваше да реагирам за секунди и да запазя самообладание. Уважение не винаги има – някои хора разбират професията, други се държат с пренебрежение. Униформата и баджът не винаги правят впечатление – уважението трябва да го има вътре в хората. След толкова години в тази работа спокойствието идва с опита, а най-важното е да останеш човечен", разказва Валдемар.

Валдемар ни показва една професия отвъд униформата и задълженията - такава, в която най-важни остават спокойствието, опитът и човешкото отношение. Понякога именно хората на входа са тези, които първи поемат напрежението на деня, но и първи се опитват да го овладеят. А в основата на всичко, както става ясно от този разговор, стои не само контролът, а и разбирането.