Доходите растат, но хората остават тревожни за парите си

Потребителското доверие, усещането за поскъпване на живота и причините хората да се чувстват финансово несигурни бяха основна тема в днешното издание на "Посоките на делника" по Радио Видин. Повод за разговора стана последното изследване на Националния статистически институт, което отчита спад на потребителското доверие и по-предпазливо поведение на домакинствата.

Икономистът Румен Гълъбинов коментира, че доходите в България ще продължат да растат, тъй като страната все още догонва средните европейски нива:

"Доходите растат и ще продължават да растат. Значи ние все още по доходи има доста какво да догонваме до средните нива в Еврозоната, където сме вече, ще се увеличават и минималните работни заплати, ще се увеличават пенсиите, ще се увеличават социалните плащания. Това е един процес, който е необратим и в общи линии неизбежен да се случва във времето с различна интензивност, разбира се, съобразно възможностите и на бюджета и на реалната икономика, която трябва също да плаща по-високите заплати."

Според него обаче усещането за поскъпване е напълно разбираемо на фона на международната обстановка и последователните кризи през последните години"

"Усещането за поскъпване на живота, обаче, е осезаемо и казвам, че е лошо съвпадение просто на обстоятелствата, това което стана с войната в Иран, а ние имаме и войната в Украйна, която продължава, т.е. в момента сме в една такава геополитическа ситуация, България, а и другите държави от Европейския съюз и техните икономики страдат от тези две войни, защото след Ковид кризата, когато пак имахме така накъсани доставки, дефицити се появиха тук-таме за различни неща, след това избухването на войната в Украйна, увеличени цени на енергоносителите, сега пак увеличени цени на дизел, бензин, природен газ, електроенергия, впоследствие ще има, нали... топлоенергия т.е. ние виждаме как последните 5-6 години вече за трети път ни се случва такава ситуация в Европейския съюз и усещането на хората е разбираемо..."

Гълъбинов посочи още, че по-предпазливото потребление може да доведе до преосмисляне на модела на икономически растеж:

"Хората си правят тези сметки за режийните разходи, за битовите сметки, комуналните харчове и това в общи линии до някаква степен ги възпрепятства от така малко по-активно потребление, каквото наблюдавахме миналата година... В България ние през какво ли не сме преминали и сме доста опитни в преминаване през кризисни ситуации. Този спад на потребление или тази загубена скорост в потреблението пък ще доведе до там - ние да си преосмислим концепцията за икономически растеж и всъщност да се опитаме сега от икономика на повече потребление да минем, ако може, към икономика и икономически растеж на повече инвестиции и повече износ и с помощта на Плана за възстановяване и устойчивост, където чакаме четвърто плащане тази година с чисто държавни средства по капиталовата ни програма за инфраструктура, за големи национални обекти, също с частни инвестиции, за да отворят нови работни места, по-високо квалифициране в по-модерни и по-иновативни индустрии с по-голяма добавена стойност... Хората трябва да не забравят, че тези несгоди се споделят и от останалите държави в Европейския съюз... Ние трябва да се съизмерваме с другите европейски държави, членки на Европейския съюз и най-вече с държавите от Еврозоната."

По думите на Румен Гълъбинов българската икономика продължава да расте с добри темпове на фона на останалите държави от Европейския съюз. Той посочи, че според данните на НСИ БВП на България нараства с 2.9% на годишна база през първото тримесечие на 2026 година, като темпът остава сред високите в ЕС и над средния за Еврозоната.

Според икономиста страната постепенно преминава от модел на растеж, движен основно от потреблението, към икономика, в която по-голяма роля ще имат инвестициите и износът. Като важни фактори той открои забавянето на инфлацията, по-умереното увеличение на цените и средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.

В същото време Румен Гълъбинов предупреди, че рисковете от по-висока инфлация и нарастващ бюджетен дефицит остават.

В предаването се включи и икономистът Красен Станчев, който постави акцент върху ръста на потреблението и доходите в България през последните години:

"Хората потребяват повече и потреблението расте доста бързо, и е основната причина за ръст на икономиката, което в сравнителен план България за миналата година, за година и половина - две вече е сред първите пет по ръст на икономиките страни в Европейския съюз, а за последната година е сред първите три. Имате увеличение на заплатите за последните пет години с 50%, средно за Европейския съюз увеличението е за тези пет години е 12-13%. Следващата страна след нас, ако не се лъжа е Румъния, което е важно за хората от Видин, значи България е 47, ръста на заплатите, а в Румъния е 27 т.е. почти два пъти отколкото е в Румъния..."

По думите му, именно бързото увеличение на доходите, изпреварващо производителността, води и до инфлационен натиск:

"Така че, нали, в общи линии онова, което имаме като увеличаване на цените донякъде зависи от това, което се прави с българския бюджет, с публичните финанси и увеличаването на цените идва от това, че първо вие увеличавате доходите на хора, които не са съвсем на първа линия в производство на стоки и услуги, второ вие увеличавате възнагражденията с около два и половина, до три пъти, по-бързо отколкото расте икономиката и с около пет пъти по-бързо отколкото расте производителността на труда. И съответно всичко това веднага се превръща в инфлация..."

Доц. д-р. Красен Станчев беше категоричен, че няма основания да се говори за спекула и че опитите за административен контрол върху цените не дават резултат:

"Няма спекула. Спекулата е борена за последните 30 години около девет пъти. Първият започна с едно изказване на министър-председателя Димитър Попов "За Бога, братя, не купувайте!". След това нещата горе долу се успокоиха до към '95 година. Тогава правителството на Жан Виденов започна да контролира цените, поради простата причина, че Централната банка напечата много пари. Приеха специален закон за цените... Това, което сега се прави е доста по-неразумно от онова, което беше правено по времето на Жан Виденов."

Той допълни, че в условията на свободен пазар подобни мерки трудно могат да доведат до реален ефект:

"Сега ако нещо не ви харесва можете да отскочите от Видин до Калафат или до зайчар и да си го купите, ако не ви харесва цената тук, а пък този който иска да ви го достави ще направи същото и ще го направи доста по-бързо отколкото вие. Това всичкото е пълна безсмислица."

Според него и новите идеи за засилен контрол върху цените няма да доведат до съществени резултати:

"Има вариант (държавата да се пребори с нарастването на цените б.авт.), той беше една от разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото, където се обещава 100% проверка, което означава страх и трепет на всички, които купуват и продават нещо по всички вериги. Сега тази идея се повтаря, само че тогава все пак имаше някакъв обществен дебат, сега е по команда. Пак нищо няма да стане..."

Потърсихме и мнението на хората от Видин – усещат ли ръст на доходите си или по-скоро усещането за поскъпване и несигурност остава по-силно в ежедневието им. Отговорите им чуйте тук: