Понякога зад усмивката на човек стои история, за която не подозираме. История за приятелство, загуба и една лична мисия, превърната в кауза.

Емо Йоцов е човек, когото много хора познават с чувството му за хумор и способността му да разсмива. Но преди дни той показа една много по-лична и уязвима своя страна. В емоционално видео, публикувано в социалните мрежи, Емо разказа за своя близък приятел Димитър Запрянов и за решението си да пробяга 100 километра в негова памет, като същевременно помогне на семейството му чрез благотворителна кампания.

Това е личната мисия на Емо - една кауза, родена от приятелство, болка и желание да помогнеш. А как се взима решението да превърнеш една толкова лична загуба в нещо, което обединява хората? Какво му дава сили да се подготвя за тези 100 километра и какви послания получава от хората?

"Просто е трудно да се приеме, че човек, който ти е бил толкова близък, вече го няма и няма и да го видиш повече. И затова ми беше много притеснено през цялото време, докато снимах самото видео. Но пък това е начинът да уважa връзката, която сме имали, приятелството ни и да помогна на семейството. Това е цялата цел на кампанията... Този маратон ни беше обща цел. Това сме си го говорили много пъти, че трябва един ден да изтичаме 100 км. Тъй като досега сме тичали 42 км е максимумът на Софийския маратон, където сме бягали заедно. Гледам да не мисля много в тая насока какво ще бъде и какво ще си мисля по време на тичането. Защото знам, че няма да е много приятно и ще бъде и лична борба, и борба с разни мисли, свързани с Митака. Но каквото и да е - бутаме и това е. Няма как просто да се откаже. Ако трябва, на ръце ще го мина. Честно казано, най-много ме докосна основно това, че много хора откликнаха. Много хора се свързаха с мен. Личи си, че наистина ги е докоснало това, което се е случило и което се случва. И това най-много ме развълнува, че човешкото не се губи. Искам да благодаря на всички хора, които до момента са направили дарения или са споделили видеото. Това наистина означава много и помага много на кампанията. Искам да им кажа да действат за личните си каузи, каквото и да имат. Да си обичат приятелите, семейството, да им го казват. Да им пожелая да са здрави най-вече. И когато имате възможност - да помагате. Не само на тази кампания, която се случва в момента, която съм организирал. Има всякакви кампании, има доста организации, които се занимават с такива неща."

Понякога една кауза започва от болката, но стига много по-далеч — до надеждата, подкрепата и усещането, че хората все още могат да бъдат заедно. Историята на Емо Йоцов не е просто за едни 100 километра. Тя е за приятелството, което остава, за обещанията, които не искаме да забравяме, и за човечността, която все още ни свързва.

Ако искате да подкрепите каузата "100 км за Митко", можете да направите дарение тук: