През обектива на "Будим Видин" и неговия автор – Ивайло Захариев

Неведнъж сме ви срещали с видинчанина Ивайло Захариев - най-вече покрай неговата професия на бариста и любовта му към кафето. Преди три години обаче си говорихме за една негова друга страст - фотографията.

Тогава Ивайло беше в началото на своя проект "Будим Видин" - страница, в която съчетава стрийт фотография, емоция, музика и любов към родния град. Още тогава той ни разказа, че фотографията за него не е просто кадър, а начин да покажеш как виждаш света.

След години, прекарани в София и вдъхновение от стрийт фотографията, Ивайло се завръща във Видин и започва да снима улиците, хората, културните паметници и онези малки детайли, които често подминаваме в забързаното ежедневие.

Днес, три години по-късно след разговора ни с него, страницата му вече има хиляди последователи, а неговият стил е лесно разпознаваем. Кадрите му продължават да носят носталгия, цвят и усещане за принадлежност към града. Самият той казва, че не снима фотоапаратът, а човекът зад него, а най-важното е какво виждаш през обектива.

В разговора ни сега Ивайло Захариев говори за развитието на „Будим Видин“, за това как хората усещат, когато едно нещо е направено със сърце, за връзката му с града и за желанието му да показва красивото лице на Видин — не само пред местните, но и пред хората извън България.

Той разказва какво се е променило през тези три години, какво продължава да го вдъхновява и защо вярва, че надеждата и вдъхновението могат да събудят един град.

Соня: Как изглежда днес "Будим Видин" след последния ни разговор?

Ивайло: "Изглежда също толкова цветен, колкото и тогава. Защото, както обичам да казвам, всъщност важно е ние какво виждаме през самия обектив. Не снима просто апаратът, снима човекът зад апарата. Та реално продължавам да го пресъздавам такъв, какъвто го виждам през моите очи, а гледам, че той е такъв и в очите на видинчани. Някой ще попита "Какъв?". Често носталгичен, но, както казах, доста цветен, особено сега през пролетта. Пролетта и есента за мен са най-хубавите сезони тук, в града, и просто се усеща и във въздуха, и във всяка гледка. Всяко кътче е уникално и аз това държа да го предам на хората."

Соня: Абсолютно е така. Кое според теб обаче най-силно привлича хората към страницата ти в момента, освен носталгията и красотите, може би, на Видин?

Ивайло: "Мисля, че една простота, нещо, което е много земно и близо до хората. Може би това са и емблематични места от града, и обикновени такива, но със сигурност и начинът, по който го предавам. Аз много държа всичко да е една съвкупност от цветове, музиката, която звучи на заден фон, дори от ъгъла на снимане, от моментите, които улавям. Целият този сбор от детайли прави общата картина. Обикновеният човек, който не се занимава с фотография или с изкуство, не е длъжен да знае всички тези детайли, но със сигурност, дори да не разбира от изкуство, може да различи кога едно нещо е направено със сърце и когато всеки детайл е пипнат. Това е нещо, към което аз винаги съм се стремял – всяко нещо да е максимално на ниво, а хората го усещат. Не всеки може да го обясни, но всеки може да го усети. В това съм сигурен, защото все повече хора ми пишат лични съобщения и ме поздравяват за това, което правя."

Соня: Промени ли се връзката ти с Видин, когато ежедневно го наблюдаваш през своя обектив?

Ивайло: "Определено се свързвам по-дълбоко с града по този начин. Още когато живеех в София, осъзнах, че градовете са като хората. Когато видиш един град за първи път, си изграждаш бърза представа. Но когато останеш по-дълго, започват да се разкриват съвсем различни картини. Колкото повече опознаваш един град и се ровиш в историята му, толкова повече го заобичваш. Точно това ме накара да се почувствам по-горд, че съм от този край. Преди години дори посетих библиотеката във Видин, взех книги и материали и започнах да се интересувам повече от историята на града. Имаше много интересни човешки истории и факти. Така че определено има значение как гледаш една снимка. Ако познаваш историята на мястото, възприемаш кадъра по съвсем различен начин. Искам да направя и един апел към хората. Каквото и да се случва с града, аз винаги акцентирам върху хубавото. Често под видеата ми пишат: „Да, хубаво е, ама снимайте и крайните квартали“. Съгласен съм, че има неуредици, но моята страница не е политическа. Целта ми е да покажа най-доброто от Видин, да загатна за историята му и да накарам хората да обикнат града си. Защото всичко започва от пробудата. Когато човек познава историята си и обикне мястото, от което е, тогава има шанс нещата да се променят."

Соня: Какво би искал хората да усещат, когато попаднат на "Будим Видин" за първи път?

Ивайло: "Бих искал да усетят надежда и вдъхновение. Надеждата е много важна, защото времената се менят и човек трябва да има вяра в бъдещето. А вдъхновението е двигателят. Когато човек е вдъхновен, той започва да търси смисъл, да се бори и да създава."

Може би най-силно това, което Ивайло Захариев прави, е описано в един коментар, който самият той признава, че го е докоснал най-много: "Този човек гледа през обектива не с очите си, а с душата си."

Думи, които всъщност обобщават цялата история зад "Будим Видин".

Чуйте целия разговор в прикачения звуков файл.