Мариана Антова: Моето училище е моят дом

Срещата ни в "Калейдоскоп" е с Мариана Антова- дългогодишен учител по изобразително изкуство. За нея 100 % важи изразът - изцяло отдадена на професията си.

42 години работи във видинското училище СУ "Петко Рачов Славейков", известното на видинчани като "Осмото" С много любов, вдъхновение, радост и отдаденост тя твори, работи с учениците, работи по проекти, получава награди и издига авторитета на училището.

Днес е пенсионер, но с удовлетворение и гордост прави равносметка на своя професионален път. Три пъти е получавала званието "Учител на годината"- през 2000, 2002 и през 2003 година.

Мариана Антова е родена във Варна през 1951 година, където завършва Техникум по дървообработване и вътрешна архитектура. Продължава образованието си в Института в град  Дупница, специалност "Изобразително изкуство и труд и техника".

Тук се запознава със своя съпруг, който учи същата специалност. След завършването си получават разпределение във Видинско, в училището в село Орешец, а след това през 1976 година получава предложение да започне работа в Осмо училище, където води кръжочна форма по рисуване като извънкласна форма на обучение.

Мариана Антова работи главно в приложното изкуство. Това е нейна слабост и тази своя любов към приложното изкуство предава на своите ученици. Затова те работят и творят след учебните часове и се включват в много конкурси и състезания, в които  печелят престижни награди.

Мариана Антова е автор на мозайките в училище, които днес красят коридорите и стълбите.

През годините е участвала в редица изложби. Една от тях е "Народното изкуство - моя радост и вдъхновение" с тема за народната шевица - възпята в песни, приказки, легенди и предания, извезана в облеклото. Чрез участието в подобни проекти учениците научават за българския фолклор и успяват да го претворят в свои творби. А Мариана получава специалната награда на школата по приложно изкуство. Участвала е в Национална изложба на детско творчество през 1996 година, НДК София.

От участието си с изложба в Пловдив през 1989 година получава награда за цялостно творчество. Отличена е с първо място за участието си във Фестивала на хумора и сатирата в Габрово през 1977 и 1979 година.

През 1977 година от участието си в Международна изложба в Германия град Швет получава медал за цялостно творчество, а през 2006 година в Международния конкурс в Унгария в град Занка печели Голямата награда и златен медал за изработка на декоративни кукли заедно със учениците си.

"Най-важното в работа на един учител е да обича децата и да работи с любов. Мисля, че съм създала у тях една любов към изобразителното изкуство. Моето училище беше моят дом", казва Мариана. 

ИЗВЪНКЛАСНИТЕ ФОРМИ

"Децата най-много харесваха извънкласните форми, защото там идват определени деца с определен интерес. Тъкахме пана, това беше изключително интересно. То трябваше да бъде 1-2 часа, но ние стояхме до 8, 30 часа вечерта, когато подготвяхме изложби... Тъканите пана бяха същественото и голямото... Стенни пана, тип модерно изкуство. Сами си правехме становете, на големи рамки, тъче се в различни цветове с прежди, получава се много интересно.

Оцветявахме кълчища с багрила. Вкарвали сме в тях звънци, чанове, вграждали сме ги в различни корени, които събирахме като ходим по горите.

Използвали сме и рибарски мрежи, фантазията ни работеше и създавахме красиви пана. Създавахме и кукерски маски върху дървена основа..."

КУКЛИТЕ

С децата направихме кукли по моя идея. Ползвахме само автентични материали, шевици, платове, престилки, тъкани черги, накити, и др. Имахме музейна сбирка с 1280 музейни експоната. Много от тези материали сме използвали за куклите. Проучвахме носиите в Северна България - и мъжки, и женски. Ползвахме дървена конструкция и ние ги обличахме. Кройките, везаните дрехи ги изработвах най-вече аз като ръководител и моите ученици... 

В Унгария взехме златен медал. Изпратихме 2 кукли, и една мъжка фигурка от кратунка, която взе златния медал...

МОЗАЙКИТЕ

Това беше нова технология и такъв ентусиазъм беше, защото децата, които не можеха да рисуват, те можеха да изработват приложни неща. След часовете някои ученици идваха и правеха отливките в определени форми, правехме циментови блокчета. На другия ден ги освобождавахме от калъпите, после рисувахме върху фазер и всяко от тях лепеше всяко блокче..

МАКЕТ НА "БАБА ВИДА"

Направихме макет на крепостта "Баба Вида". Отидох в РИМ Видин и взех самата схема на крепостта, по която изработих проекта. В момента той е в училището. Дълго време го правехме. Събирахме пясък и сме го залепвали по кулите, те са много стабилни. Макетът е около 1 метър на 1,50 см, върху основа, рововете около "Баба Вида". Оцветихме със спрейове. От морето донесох плоски камъни и отвътре сме ги използвали. Проектът е много стабилен и сполучлив.

Повече - може да чуете в прикачения звуков файл.