От казармата до кметския стол: Житейските уроци на Огнян Йорданов

Днес в "Думата имат старейшините" наш гост е Огнян Йорданов от монтанското село Василовци. Той е роден през 1953 година и, както сам казва, целият му съзнателен живот преминава в родното му място. Изключение правят 4 години, 3 от които той учи във Военното училище в Горна Оряховица и 1 година, която прекарва по разпределение в град Копривщица:

"Аз завърших военно училище 71-ва година и до 92-ра година бях в армията. Работех в град Лом като военнослужещ в ломската автомобилна школа. През 1992 година напуснах армията, поради навършване на стажа за пенсия, съвсем млад на 39 години, такива бяха законите тогава, и започнах да работя като строител и дърводелец. Вкъщи имам дърводелска работилница, която си направих, изучих този занаят по време на казармения живот. Строителния занаят го усвоих в процеса на работа, защото ходех с една бригада от стари майстори с цел да си помагам на бюджета. И постепенно научих много неща от занаята и се отделих като самостоятелен строител и 15 години работех в строителството. Трудно беше, защото беше в доста тежък период. 1992 година беше най-трудно, тогава беше най-голямата инфлация, а моите деца тогава учеха средно и висше образование и трябваше да ги издържам, и то самостоятелно. Съпругата ми 9 години беше безработна и тежестта от бюджета основно падна върху мен. Налагало се е да се работи по14 или 16 часа, по 18 часа, както и събота, и неделя. Но благодарение на здравето, което ми е дала природата и голяма упоритост, издържах на този напън."

За мотивите си да поеме в нова и неочаквана роля - ролята на кмет на село Василовци, Огнян Йорданов разказа:

"...Един ден, когато водех внучките ми на училище, минавайки през центъра на селото, времето беше лошо и се завихри една вихрушка, която увлече от градинката срещу площада и съседните улици множество боклуци - чашки от кафе, кърпички, опаковки от закуски и така нататък. Аз свих децата зад една сграда, за да не се напрашат и повредят очите им и когато това чудо премина и всичките тия отпадъци започнаха да валят като сняг, и да падат по центъра, голямата ми внучка ми постави въпроса: "Дядо, защо във Василовци не е като в Иваново? Много е мръсно." - Тогава дълбоко в себе си реших да се вслушам в съветите на хората и да стана кмет, за да мога да променя облика на селото."

На кметския пост Огнян Йорданов прекарва 4 мандата. Не малко време, посветено на много работа.

"Тук искам да спомена някои неща, които са направени в селото без проекти и европейски средства, с които се гордея. Първото нещо беше това, заради което станах кмет - почистването на селото...Бяха направени 5 броя детски площадки в селото...Паркът, който се направи в горната част на селото е също една голяма придобивка. Там навремето един офицер, който е участвал във войните е издигнал пирамида паметник на загиналите от бившето село Александрово. Успяхме този район да го облагородим и да направим място за отдих с детска площадка и фитнес на открито. В същия парк построихме и параклис, който е третия храм в селото..."

Това беше историята на Огнян Йорданов от село Василовци. История за корените, мъдростта на годините и отговорността да водиш общността си с чест и открито сърце. История, която може да послужи за пример.

Повече може да чуете в звуковия файл.