Животновъд: Държавата ни убива

От години сектор животновъдството е неглижиран и съвсем логично е в графата "чувствителни сектори". Не е тайна, че с всяка изминала година животните намаляват, намаляват и хората, които ги отглеждат. Методи Лаков е от бойчиновското село Владимирово, животновъд е от повече от 20 години, но вече губи надежда и все по-често се замисля да прекрати дейността си. Овце и малко кози има в стопанството му, доскоро и биволи, които вече е продал. Казва, че проблемите се редят един след друг.

"Не сме се развили, тръгваме назад. Продадохме всички биволи, оставихме си две биволици за мляко... Не се издържа... Не взимаме никакви субсидии, ние си ги обичаме, мо няма реализация- нито на мляко, нито на месо... Принудихме се... 65 цента е биволското мляко, едно кафе е 50 цента... Няма накъде. Опрени сме, не в стената, минахме зад стената..."

Методи продава биволите на друг животновъд от региона. В момента има стадо от 200 овце, 100 от тях също са обявени за продажба.

"Не са ни много, но кое се е намалило, освен цената на млякото в България... Изкупната цена на кравето е от 35-40 цента, биволското е 65, овчето е 90 цента. Животни няма, а цената намалява... Това пари ли са... 90 цента... Една фирма от региона изкупува... Задъхваме се - високи разходи, малко приходи, нямаме приходи от друго място. Каквото изкараме от животните се храним цялото семейство, другите пари ги връщаме обратно към животните... "

Според животновъда биволовъдството не е приоритет за държавата. Тя не защитава малките производители:

"От 3 до 3,5 л. овче мляко се произвежда килограм сирене. 1-2 евро да са другите разходи, стават 5 евро. Какво проверява държавата- на колко го давам аз, мандрата на колко продава сиренето, търговската верига на колко го продава... Тук при нас килограм овче сирене е 15-16 евро и то не от мляко... Да видим кой прави тези свръхпечалби, но държавата я няма... За нас, които произвеждаме, нищо няма да се мръдне... В момента балите са с 30-40 % нагоре... Гледам малко земя, но себестойността ми излиза висока... Но държавата не я интересува... В Турция на малките и средните им подаряват животни, дават пари, само и само да работят и знаят за 10-15 години напред кой ще изкупува млякото, месото, на каква цена- имат предвидимост. Ние не знаем дали ще ни платят млякото... При нас няма предвидимост- утре не знаеш какво ще се случи...

Няма как да има национална стратегия, защото се въртят едни и същи хора, които са убийци на животновъдството, на зеленчуците, на плодовете. В момента е критично положението и на зърнопроизводителите, защото междуфирмената задлъжнялост е огромна... Ние нямаме производство, нашето мляко отива за износ, телетата ни също, ние вкарваме всички боклуци. Усилено се говори, че на 32 евроцента идва краве мляко в цистерна от Украйна през Полша до вратата на мандрата- кой ще дойде да изкупува от фермите... Просто стискаме зъби, но няма ли кардинално решение от държавата, всичко приключва.

Ще стане както каза преди години един стар овцевъд, че млякото ще стане със зелена рецепта... Ще останат само фермите, които са по европейски програми- докато не им изтече програмата..."

Бюрократични спънки пречат на Методи да узакони фермата си, за да може да се регистрира по наредбата за директни продажби:

"Нямам моя лична сграда, за да се регистрирам. Имам имот в стопанския двор. Наблизо има друг имот, останали са основите на сграда от ТКЗС-то, но се води пасище. Две години не мога да му сменя статута и да стане с право на строеж. Втора година ходене по институции, архитекти, община, РЗИ, РИОСВ, енерго, ВиК... И навсякъде даване на пари. Сега в РИОСВ за един лист хартия- едно становище- 204 евро...

Лошото е, че не виждам как ще се оправим. Единственото нещо, което може да ни измъкне, е производството, но ние нямаме производство. Малките и средните са тотално убити. Във всяка една държава те са гръбнака на производството, но нас вече ни няма... Всичко е безвъзвратно... Не виждам светлина... В момента сме останали единствено хора, които сме започнали преди 25-30 години. Всички други са приключили. Лошото е, че няма перспектива, но докато можем, ще гледаме..."

Още чуйте в звуковия файл.