Чуи и вторият шанс: Как любовта променя едно спасено куче

В "97 лапи и 1 опашка" днес ви срещаме с един истински чаровник – Чуи. Куче с голямо сърце, леко плах поглед и история, която напомня колко много любов може да промени един живот. Чуи е осиновен преди около година от приют. И както често става с най-хубавите неща в живота той се е появил съвсем неочаквано, но пък е останал завинаги в сърцата на своите хора. Името му също не е случайно – идва от легендарния Чубака от "Стар уорс". На галено му казват Чуи. А честно казано, с тази пухкава визия и добродушен характер, доста му отива.

Неговият стопанин Самуил разказва, че когато са го взели, Чуи бил много уплашен. Страхувал се от хора, от шумове, дори се опитвал да бяга. Постепенно обаче започнал да разбира, че вече е на сигурно място. Че има дом. И че има хора, които няма да го изоставят. Макар че, както ще чуете, още не е голям фен на барабаните, фойерверките и шумните празници. Но пък кой ли е?

Днес Чуи вече посреща клиентите в семейния зоомагазин като истински домакин. И ако влезете вътре, най-вероятно именно той ще е първият, който ще ви посрещне още от вратата. Така стана и с мен. Първо ме подуши внимателно, както си му е редът, после реши, че може да ми се довери… а малко по-късно дори получих целувка по носа. Което, между другото, приемам за огромна чест.

В разговора със Самуил ще разберете и нещо много важно – че кучето не е моден аксесоар, а отговорност и част от семейството. И че в приютите има безброй животни, които просто чакат някой да им даде шанс.

А Чуи определено е получил своя шанс. И както изглежда – използва го отлично. Особено когато става дума за гушкане, спане в леглото и хапване на вкусно месце с ориз и зеленчуци. А за самия Чуи ни разказва неговият стопанин Самуил – човек, който не просто има куче, а истински приятел у дома.

"Хареса ни името, но другата причина, поради която го оставихме, е за да не го стресираме излишно. Той беше доста наплашен, когато го взехме. Кучето на майка ми и баща ми много му помогна да се социализира и да се приобщи към нас, тъй като, пак казвам, беше много наплашен, имаше опити да бяга от нас и просто е свикнал с други кучета, не с хора. Откакто отворихме втория ни зоомагазин с клиентите доста посвикна и започна да се отпуска сред хора. Има определени неща, които го отключват така, притеснения, но през повечето време вече е доста спокоен. Пускам го без повод на определени места, където няма трафик, тъй като от коли много се плаши, което е нормално. Обича да си хапва главно месо – месо с ориз, със зеленчуци му варим. Има и една фирма, която произвежда готови, готвени в буркани, запечатани меса – това му е едно от любимите ястия. С рибка, гранули също обича. Той не е толкова капризен и претенциозен. Много е обичлив и определено усеща какво му се е случило – че е осиновен, че е в добри ръце и че е много обичан. Ние не се държим строго с него, не сме го взели да го учим на номера и трикове. Въобще не е лишаван от нищо. Като иска да спи с нас в леглото – пускаме го, дори да пуска косми, това не е проблем за нас. Дава му се да ни целува. Просто много го обичаме и няма как да го лишаваме от каквото и да е", разказва Самуил. 

Това беше историята на Чуи – едно куче с голямо сърце, което днес вече живее спокойно, обичано и напълно прието като част от семейството.

И макар да е започнал живота си плах и несигурен, днес той посреща хората с доверие, любопитство и понякога с най-сладката целувка по носа.

Благодарим на Самуил за този искрен и топъл разговор, който ни напомни, че осиновяването не е просто жест, а нов шанс – за живот, за доверие и за любов. А Чуи… той вече си има своя роля – домакин в зоомагазина, приятел на семейството и малък посланик на идеята, че всяко животно заслужава втори шанс.