Празник на споделянето: "Детство мое" отново оживи малка видинска уличка

Детски смях, музика, цветни рисунки, аромат на прясно изпечени сладки и десетки усмихнати семейства изпълниха днес малката уличка на адрес Търговска 4А във Видин. За втора поредна година празникът "Детство мое" събира деца и родители около една красива идея - вместо ненужните играчки, книжки и дрехи да останат забравени, те да намерят нови собственици и да донесат радост на други деца.

Освен базара за размяна, организаторите бяха подготвили арт занимания, работилници, рисуване на лица и много изненади за малчуганите.

Как се ражда тази инициатива и какво послание носи тя – най-напред ще разберем от Дора Любенова, дизайнер и декоратор на сладки, собственик на "Ди Арт" – пекарна и кафе, и един от организаторите на празника.

"Искам да благодаря на всички. Виждам, че мястото е много пълно. Това беше идеята. Когато преди една година започнахме да правим това, се получи много хубав детски празник. Децата и родителите бяха много щастливи и смятам това да се превърне в наша традиция. Тук мястото е много подходящо за събиране на деца и игри. Няма автомобили, няма шум. Това много радва нас и нашите деца. Подготвили сме доста лакомства, но искахме да има и нещо по-здравословно – с плодове. Да не ги храним само със захар и шоколад, макар че точно това най-много харесват. Смятам обаче, че децата са по-разумни от родителите си. Те вече знаят кое е полезно и кое не и го хапват в разумни граници. Днес сме направили по-закачливи детски десерти. Имаме плодови фунийки, пълни с плодове – това е здравословният вариант. Имаме и понички, оформени като любими детски герои, различни декорирани бисквити и още много изненади. Едната работилница е за декориране на бисквитки – това е моята слабост. Истински се забавлявам с децата. Приготвила съм специални бисквитки, но съм решила да оставя малчуганите сами да ги украсят. Искам да видя какво ще измислят, защото децата са много креативни. Когато ги поставиш в рамки, творчеството им се ограничава. Но когато им кажеш: „Творете, разчитам на вас“, те се справят чудесно. Другата работилница ще бъде с Мария. Тя ще рисува лицата на децата с бои. Всеки ще може да избере какво иска да бъде и тя ще го превърне в реалност."

Празникът "Детство мое" се случва благодарение на хора, които вярват, че добрите идеи могат да обединяват общността. Сред тях е и Белла Антова – създател на "Пашкул" – арт магазин и галерия, която отвори пространството си за творчество, срещи и споделяне.

"Идеята всъщност се роди миналата година, а тази просто я продължаваме. В пространството между двата обекта, които са част от инициативата, направихме кътове за снимки, имаме масичка за безплатно оцветяване, пластелин и рисуване. По-различното тази година е, че решихме да поставим една маса с детски дрехи и аксесоари, дарени от хора. Всеки, който има нужда от нещо, може да си вземе. Това дойде след много разговори с наши приятелки и майки, които казваха, че имат запазени детски вещи, които вече не са нужни на техните деца. Не искат да ги продават, а просто да ги дарят. Затова призовахме всеки, който желае, да донесе нещо. На масата днес има детски дрехи, играчки и различни аксесоари. Вече взеха няколко от играчките. Не е много типично за Видин, признавам, но като за първа година ще видим как ще се получи. Ако има интерес, можем да го повторим и догодина. Надяваме се да стане по-популярно."

Сред хората, които се включиха в инициативата, беше и една майка, решила да даде добър пример на сина си. С нейно съгласие, но и с одобрението на самия Марти, който днес завърши втори клас, част от любимите му играчки вече ще зарадват други деца.

"Все още не сме взели нищо. Разбира се, ако детето си хареса нещо, бих му позволила да си вземе. Но сме донесли от неговите играчки, с които вече не играе, тъй като порасна. Донесохме няколко от любимите му колички със Супер Марио, на който беше голям фен преди няколко години. И една игра, която така и не стигнахме да разопаковаме. Надявам се някое друго детенце да намери нещо, което много да му хареса и да си го вземе. Ще се радвам, ако някой използва нашите неща. Аз съм го научила да споделя и да подарява. С удоволствие сам отвори кашона с играчките и каза: „Тези ги даваме, тези си остават при мен, а другите не стават за подаряване, защото са счупени.“ Хубава е и самата инициатива. Някои хора вече нямат нужда от определени вещи и е много по-добре те да не се изхвърлят, а да стигнат до някого, който ще ги използва и ще им се радва", сподели Мария Цветкова.

А как изглежда празникът през детските очи? Попитахме малчуганите, които творяха с бои, моливи и пластелин в арт къта на „Детство мое“ - и както често се случва в тази възраст, повечето с усмивка признаха, че биха искали вече да са пораснали, за да не ходят на училище. Само малката Кая обаче знае, че да си дете е най-хубавото нещо. 

"Аз съм Никол и не искам да съм дете, искам да съм голяма. Защото не искам да ходя на училище. Скучно е да си дете... И на мен не ми харесва много да съм дете. Искам да ходя на работа... Аз не искам да съм дете, не искам и да съм голяма. Обичам да си играя с моята най-добра приятелка, правим си къмпинг, караме и колелета. После ще ходим на Ритейл парка да ни купят играчки, с които да си играем... Аз съм Кая и ми харесва да съм дете. Обичам да си играя с кукли."

Понякога е нужна само една малка уличка, за да се съберат много усмивки, добри сърца и детски мечти. Така премина празникът "Детство мое" във Видин - ден, в който споделянето се оказа най-хубавият подарък. А на всички деца - пазете си усмивките, мечтите и онова вълшебство, с което правите света по-цветен. Честит празник!