Кимон Иванов - с любов и благодарност към Северозапада, света и Бог

Гост в "Калейдоскоп" е Кимон Иванов- млад човек на 33 години, изключително активен, работоспособен и устремен към своите цели и мечти. Пътува, създава, общува, помага и вярва в доброто и в божествената същност на човека.

Във Видин е за представянето на първата му книга роман със заглавие "Касичка". Днес живее в селцето Врунховен, Белгия и работи в Нидерландия.

Кимон Иванов е роден на 25 февруари 1993 година във Велико Търново. Родът на баща му е от видинското село Балей, а родът на майка му е от великотърновския край. Затова нашият герой е наричан от дядо си "влашки болярин".

Още докато е малък, семейството му се премества в София, където Кимон учи в 19 СОУ "Елин Пелин", в 24 СОУ "Гоце Делчев", а средното си образование получава в Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски". Осъзнава, че икономиката го привлича най-много.

Кандидатства в Нидерландия в университета Маастрихт, във факултета по бизнес икономика. Завършва бакалавърска степен, след това и магистър "Финансов анализ". Казва, че в Нидерландия насърчават студентите да работят поне 32 часа на месец, за да получат държавна стипендия. Затова и започва да разнася пици по домовете. Учи много и се представя изключително добре.

Получава магистърска степен и е поканен от университета да стане учител на бакалаври. Приема предложението и в момента работи като курсов координатор. 

Вярва в Бог и в съдбата, в предначертаните неща в живота на всеки човек.

Пее в Кралския мъжки хор "Маастрихтска звезда", благодарен е на Бога за всичко, което е постигнал към момента.

Опитва се да балансира работата и семейните задължения. В свободното си време обича да се разхожда със съпругата си и малкия Тео сред природата.

ИНФЛАЦИЯТА И НИЕ

Ще дам по-нетрадиционен съвет, тъй като познавам финансите и знам, че инвестирането и влагането на пари не е начин да се избави човек от беднотията. Истинският начин е трудът и усилията. Сега бих дал един съвет - на хора, които свързват двата края и имат малко и отгоре - да преосмислят харчовете си. Защото често можем и с по-малко. Спомням си за моята баба Мария от Велико Търново, мила и пестелива, не е гладувала, но не е разхищавала никога, тя ме е научила точно на това. Повече внимание на добродетелите, по-малко внимание на материалното...

Книгата "КАСИЧКА"

Касичката е събирателен образ на изборите в живота, каква е цената на избора, да работим повече за едно добро бъдеще, но бъдещето ще дойде ли? И понякога, когато наблягаме на финансите и на материалното, изпускаме нещо друго. Това е идеята на книгата. Успявам да балансирам и за това благодаря на жена си и на сина си. Те ми напомнят за по-важните неща в живота.

ГВАТЕМАЛА

Беше много хубаво изживяване, където човек осъзнава какво има... Там, където живях, имаше дограма, но нямаше прозорци. Климатик, хладилник - и дума да не става! Голям е проблемът със замърсяването на природата. Където има глад, има доста болести, трябва и някои ваксини човек да си бие преди да отиде в Гватемала. Мястото, където работех, беше място, което беше създадено, за да бори проблема с пластмасовите отпадъци. Работех в училище, което беше и строителна компания. Самото училище се разрастваше и строеше училища от боклук. Те използваха боклука като възобновяеми материали, използваха стари гуми и с тях правеха стени, диги и др., защото в Гватемала често има земетресения, и тези стени от гуми предпазват от ерозия. Тези гуми се смесват със земя, кал...

Повече - в прикачения звуков файл.