Какво ни завеща Христо Ботев?

България отдава почит към Христо Ботев и всички, които са загинали в борбата за свободата и независимостта на страната.

На днешния ден, 2 юни, сирените огласят населените места в цялата страна, хората спират за минута, за да си спомнят за героите, оставили ярка следа в българската история.

150 г. след гибелта на Ботев неговото дело продължава да бъде символ на саможертва, смелост и любов към родината.

Какъв е смисълът на този ден за съвременното общество и съхранява ли се паметта за националните герои? Красимир Богданов, историк от Враца, коментира на живо в ефира на Радио ВИДИН.

"Подвигът на Ботев и неговата чета е едно от знаковите събития, което не само от военно, стратегическо, от идеологическа гледна точка има силно отражение върху националната памет на българина. Особено много ролята на Ботевата чета спомага за популяризиране на априлското въстание и българската кауза..."

За завещанието, което Ботев ни оставя и значението на сирените на 2 юни, Красимир Богданов, коментира.

"Онова, което няма никакво съмнение, е чувството на Ботев за принадлежност и чувството за свободомислие, за родолюбие. Ботев е човек, който никога не скланя глава, дори в най-трудните и тежки моменти... Сирената има своето изключително важно значение в днешния ден... В крайна сметка такива дни на почит и преклонение затова ги има, те са по-различни от останалите, защото оставайки сами със себе си и разсъждавайки не само си спомняме, но и се вдъхновяваме от примера на Ботев. Но сирената е онзи символичен знак, който кара българинът да замръзне на място. Дори и тези, които си задават въпроса, защо има сирена в този ден, те също ще са принудени да спрат и ако не знаят да попитат околните този знак какво възвестява. Наистина той буди съвестите на съвременна България и ни кара да помислим за Ботев и да се опитаме поне малко да бъдем като него..."

В навечерието на 2 юни д-р Искрен Красимиров и негови съмишленици пресъздадоха част от героичния път на Ботевата чета. В ролята на Христо Ботев той поведе символичен поход от София до Враца, съпроводен от възстановки на превземането на парахода "Радецки", битките при Милин камък и Враца, както и последните мигове на Войводата.

Инициативата привлече десетки граждани и завърши с поклонение пред паметника на Христо Ботев във Враца. Повече за това начинание разказва Искрен Красимиров, за който родолюбието е кауза.

"Наистина беше голямо приключение, страшна одисея и авантюра... Ние от сдружение "Обединени Балкани", моето "Незабравимата България" и "Освобождението на България", организирахме едно атракционно пътуване, нашето поредно такова, за съжаление не с парен локомотив, а с бърз влак... Много интересното е, че на Враца се включи и моят баща, поетът Красимир Стефанов, каза много интересни неща за похода на дядо Вазов... Така че хората в София, Мездра и Враца видяха своите герои, снимаха се с тях и наистина станаха свидетели на едно тройно честване, почитане на 150 г. от гибелта на героя..."

За идеята и посланието на инициативата, Искрен Красимиров казва.

"Идеята и посланието е да учим децата на родолюбие. Да им показваме истината за героите, че героите са били хора от плът и кръв като самите нас, с проблеми, но и с големи мечти. И всъщност дали живота си за свободата. Това е най-големият подвиг, който казвам на децата, че днес е немислим... Посланията са прощички, те стигат до децата, много се радват, когато видят във филмите оживелите герои, които им показвам. Когато видят мен или моите колеги с автентичните униформи, това е начинът да им стане интересна историята... За тях е нашата борба и аз вярвам, че те ще донесат едно по-добро бъдеще на България..."

За видинчани, с които разговаряхме, минутата мълчание на 2 юни е малък, но значим жест на почит към саможертвата на героите, борили се за свободата на България.

"Почитаме геройски загиналите за нашето освобождение. В моите очи Ботев изпреварва времето си, дал е много, но за съжаление до там, връх "Вола". Просто всеки трябва да спре, да почете Христо Ботев, дори като караш кола... Аз лично седя на едно място и отдавам минута мълчание, тъй като трябва да отдадем малко почит... Трябва да отдаваме повече почит, настръхвам като ги чуя... Това е най-важната почит..."

Независимо от времето, което ни дели от героичните събития в българската история, 2 юни остава ден на признателност и уважение. Ден, в който си припомняме, че свободата е извоювана с много смелост, жертви и отдаденост към България.