Според икономически анализ българите продължават да инвестират в имоти

В края на миналата година, брутното богатство на домакинствата у нас за първи път надхвърля 1 трилион лева или 555 млрд. евро, показват данни от второто издание на анализа "Индекс Богатство на българите". Благосъстоянието нараства с 15%, като достига пет пъти размера на брутния вътрешен продукт на българската икономика и е съсредоточено основно в имоти. През 2025 година, около 90% от нарастването на богатството идва от повишената стойност на жилищата. Имотните кредити нарастват с 28% при ръст от едва 8% само три години по-рано. Точно през жилищата обаче се оказва, че българите раздуват инфлацията и задълбочават неравенствата, коментираха преди дни финансисти. Според анализа, миналата година средно на човек от населението се падат малко над 75 000 евро, а на едно домакинство близо 200 000 евро, пишат авторите на проучването. Те отбелязват голямото неравенство сред населението. Депозитите и парите в брой са 40% от финансовите активи. Според икономисти, българите държат близо 80% от брутния вътрешен продукт на държавата под формата на банкови депозити и пари "под дюшека". Собственият бизнес представлява по-малка част от богатството на българина, отколкото депозитите и парите в брой.

Има ли точна формула за определяне на благосъстоянието на домакинствата? Разговаряхме с Адриан Николов, икономист от ИПИ.

"Това могат да обяснят най-добре авторите на самия анализ. Винаги такъв тип упражнения са под условие - винаги се изпуска нещо, винаги са непълни по някакъв начин заключенията и винаги тежестта на нещо излиза пред нещо друго. Въпреки тове те са полезни, доколкото ни дават някакъв ориентир за това как изглежда състоянието на спестяванията, на собсвеността, на приходите на населението. Трябва да имаме предвид, че подобни оценки на цялостното благосъстояние на домакинствата няма в официалната статистика. Тук голямото предизвикателство е да се оцени собствеността, която притежават, защо разхвърляна между имоти, автомобили, напоследък злато и други инвестиционни инструменти, винаги ще изпуснем нещо в уравнението. Иначе аз не съм изненадан от резултатите, защото у нас имотите продължават да са най-традиционния инвестиционен инструмент и това, което всъщност видяхме като благосъстояние, измерено в това изследване отразява от една страна ударното повишение на цените на имотите, особено в големите градове и от друга страна постепенната инфлация, която повишава цените на другата собственост на домакинствата."

Много българи си позволяват да разчитат на банкови кредити при покупката на жилище, автомобил, обзавеждане или други консумативи за домакинствата си. Означава ли това, че се чувстват финансово стабилни, за да си позволят тегленето на кредит?

"Трябва да имаме предвид, че когато мерим благосъстояние, кредитите са пасив. Това означава, че човек ще види собствената си инвестиция в покупката на жилище, защото винаги има една форма на самоучастие, но ще види и съответно това, което дължи към банката с отрицателен знак в благосъстоянието на домакинството. Затова, когато четем подобни изследвания на запад, установяваме, че средното домакинство не притежава нищо, защото има съответния дълг за жилище, образование и т.н." - обясни още Адриан Николов, икономист от ИПИ.

Попитахме видинчани чувстват ли се по-благосъстоятелни след влизането ни в еврозоната:

"Със сигурност не, по зле сме. Бедните си оставаме бедни, богатите стават още по-богати ... Не мисля, че имаме пари в банките, по-скоро пари в кредити, може и да има някой под възглавницата. Едва дали някой има заделени пари, на тези цени всичко се изразходва. Ако е на кредит, хората купуват жилища, но едва ли някой ще изкара толкова пари в брой ... Стана скъпа и стана точно така, както се очакваше - цените ще останат същите, но отзад няма да пише лева, а ще пише евро."

По данни от второто издание на анализа "Индекс Богатство на българите", най-голямата част от богатството на българите е концентрирано в имоти. Стойността на жилищата на домакинствата през миналата година е 420 млрд. евро, а на финансовите им активи са 98 млрд. евро. Най-значителен дял от финансовите активи на българските домакинства заемат депозитите и парите в брой - 41%. През 2025 г. стойността им е 56 млрд. евро. На второ място е собствеността в бизнеси - 31% или 41,9 млрд. евро, следвани от застраховки, пенсионни и други осигурителни схеми - 14% или 18,4 милиарда евро, т. нар. други сметки за получаване (основно задлъжнялост от фирми към домакинства) - 9%. На последно място са инвестициите (облигации, акции, които се котират на борсите, криптовалути) - те представляват 5% от финансовите активи на българите или 6,7 млрд. евро. Купуват ли жилища видинчани и какво се случва като цяло на имотния пазар в региона - разговаряхме с Гълъбина Гергова, служител на компания за продажба на недвижими имоти във Видин:

"Със сигурност инвестицията в имот е по-сигурна, но има малък отлив от пазара на имоти и търсенето, като цяло. От миналата година насам има лек спад в цените на имотите, но горе дол, може би ще се задържат на това ниво, но търсенето вече е ограничено. Търсят се жилища на ниски цени, коментират се цените при покупката, търсят се по-маломерните жилища в централните райони на града. За панелни и жилища и последните етажи няма определено търсене. Пълно е със запустели жилища, като може би тези жилища са изкупени и собствениците са по чужбина."

Потърсихме за коментар и Стойне Василев, финансов консултант и председател на УС на Българската асоциация на личните финансови консултанти: "Много е важно, според мен да видим какво реално стои зад тези цифри. Реално над 80% от активите на българите са в имоти и когато те растат, специално за миналата година, и покрай еврото, и не само, нормално е да има едно такова увеличение. За мен, обаче друго е притеснително - финансовите активи на домакинствата, извън имотите са под 19%. Най-голяма част от тях заемат депозитите - 41%, което при нулеви лихви не носи нищо положително. Истинските инвестиции са само 5%."

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.