Парламентът с нов правилник

По нови правила ще работи насетне българският парламент. Управляващите съкращават сроковете за разглеждане на законопроекти, намаляват се репликите и дупликите от 3 на 2 минути, както и минимум 48 подписа за временна комисия. Други промени са неограниченото отлагане на отговори от премиера и министрите и отпадането на задължението на институциите да предоставят документи на депутатите. Депутатите решиха постоянните комисии в Народното събрание да бъдат 24, вместо досегашните 25. В зала беше решено още, че Народното събрание няма да излиза във ваканция по време на предизборна кампания за избори за народни представители.

Извънредни заседания вече могат да се проведат по всяко време при наличие на извънредни обстоятелства, но не по-рано от 12 часа от насрочването им. В изключителни случаи председателят на парламента може да предложи промяна в дневния ред, без консултации между парламентарните групи на председателски съвет.

Парламентът трябва да спре да работи бавно и с процедурни хватки, сякаш не го интересува какво се случва с хората около него, аргументира се депутатът от "Прогресивна България" (ПБ) Димитър Здравков, председател на временната комисия за изработване на Правилника за дейността на 52-то Народно събрание.

"Парламентът трябва да спре да работи бавно и с процедурни хватки, сякаш не го интересува какво се случва с хората около него. Ако има нещо рестриктивно, което въведохме в Правилника, то важи за всички, не е само за опозицията. Никой не иска да поставя никого в ъгъла".

С ожесточен спор парламентът прие правилника за работа на Народното събрание в края на миналия месец. От опозицията определиха като сериозно ограничаващи новите правила, гласувани от мнозинството. Намерението на властта е да напомни, че НС е най-висшата институция, която трябва и да служи за пример. Димитър Здравков, председател на временната комисия за изработване на Правилника за дейността на 52-то Народно събрание, обясни че предстои заплатите на депутатите да бъдат замразени.

"Срокът за предложения по Правилника е изтекъл, преди да е готова методологията на финансовия министър Гълъб Донев по отношение на заплатите и тяхното замразяване в обществения сектор".

Според народният представител от Видин - Росица Кирова от ГЕРБ, промените са необоснователни и в дадени части - неразбираеми.

"Ако ролята на народните представители е ограничена, това е лош старт, лошо начало. Ние боравим с документи, с достъп до информация, с единственото оръжие, което може законно да използва народния представител - словото".

Автокрация в парламента, която ограничава сериозно правомощията на останалите партии и на обществото или стъпка към по-ефективна дейност от народните представители?

"Където имаше диалог и разговор, успяхме да променим част от предварителните нагласи. Процедурните факти, облечени в законова форма, не могат да спрат диалога в обществото. Могат обаче да попречат".

Правилникът на парламента скара формациите още в първите им работни дни. Според опозицията "Прогресивна България" налага автокрация в парламента, като ограничава сериозно правомощията на останалите партии и на обществото. Обяснението на формацията на Румен Радев беше, че идеите им целят работата на депутатите да стане по-ефективна и по-бърза. Спорен е крайният резултат от промените на Правилника на парламента, според Ива Лазарова от Институт за развитие на публичната среда.

"Според мнозинството се търси по-бърз и по-ефективен контрол, но видно е, че се цели по-силен контрол. Въпросът е дали това ще доведе до отслабване на парламентарния дебат. Видяхме пререканията за Петрохан, но това започна в предизборната кампания и НС бе употребен като трибуна за изборите".

Колкото по-отчетно и прозрачно работи НС, толкова по-добре изглежда в очите на избирателите, допълни Лазарова.

"И не е ок НС да изглежда като орган, който гласува доверие на изпълнителната власт. От предлаганите промени досега, когато сроковете станат прекалено кратки, е логично НС да започне да работи на доверие. Виждаме, че идеята за второто четене на законите губи смисъл, а то трябва да е моментът, в който законите се прецизират текст по текст".

Мнозинството в парламента окончателно прокара промените в правилника на Народното събрание, които предложи. "Прогресивна България" бетонира абсолютния си контрол върху работата на парламента на пленарното заседание през миналия четвъртък, продължило близо 12 часа. Предложените от новата власт промени предвиждат скоростно законодателство, силно ограничаване на правата на опозицията и свиване на възможностите за контрол над изпълнителната власт. Досегашният парламентарен правилник предвиждаше депутатите да имат 72 часа да се запознаят с проектите на закони, преди да ги гласуват. Първоначално от ПБ искаха пълното отпадане на този срок, като предлагаха в правилника да остане единствено, че докладите по законопроекти и протоколите от комисиите ще се публикуват в сайта на Народното събрание "преди" разглеждането в пленарната зала. След остри критики от страна на опозицията обаче при разглеждането на предложените поправки в ресорната комисия се стигна до отстъпка. По предложение на председателя Димитър Здравков от ПБ, комисията подкрепи докладите и протоколите да се публикуват най-късно 24 часа преди разглеждането им в пленарната зала.

В рамките на дебата в комисията опозицията успя да извоюва още една отстъпка от страна на управляващото мнозинство по отношение на свиването на сроковете. Хората на Радев първоначално предлагаха постоянните парламентарни комисии да могат разглеждат разпределените им законопроекти още 24 часа след като са ги получили. Досега действащите текстове предвиждаха това да става "не по-рано от 72 часа от получаването им". От "Прогресивна България" обаче склониха минималният срок до началото на разглеждането в комисиите да стане 48 часа след разпределянето на законопроектите.

В четвъртък управляващите направиха още един подобен компромис - един от малкото, направени по време на пленарното заседание. Става дума за времето от предоставянето на законопроектите, документите към тях и доклада на водещата комисия на депутатите до заседанието, в което ще бъдат разгледани. В пленарната зала пък се постигна съгласие между управляващи и опозиция достъпът до информация все пак, както и по-рано, да обхване и "публичните предприятия". Изцяло отпадна обаче правото на депутатите на физически "достъп до държавните и местните органи и организации".