Млад видинчанин с аутизъм е приет в престижен университет и търси подкрепа

Младеж от Видин, който е с аутизъм, е на крачка от сбъдването на най-голямата си мечта – да учи в един от най-престижните университети в света. Зад този успех обаче стоят години на трудности, самота, упоритост и неуморната подкрепа на една майка, която не спира да се бори за бъдещето на сина си.

Да бъдеш различен често означава да извървиш много по-дълъг път до мечтите си. За Иван-Александър Терзиев книгите се превръщат в спасение и начин да намери своето място в света, когато общуването с хората е трудно. Днес младият мъж е условно приет да изучава литературознание в University College London – постижение, зад което стоят години на постоянство, преодолени препятствия и много труд от страна на него и неговата майка. Пред семейството обаче стои ново предизвикателство – осигуряването на средствата за обучението. За трудния път дотук и надеждата синът ѝ да получи своя шанс разказва Мария Григорова.

"За нашето семейство пътят беше наистина труден, тъй като аз съм единственият родител, който се грижи за детето ми. Неговият баща го е виждал два пъти през живота му – веднъж, когато се роди, и след това, когато беше на шест месеца. Никога не е бил част от неговия живот. Разбрахме, че има проблеми с поведението около четири-петгодишна възраст. Още след навършването на две години се появиха проблеми с храненето. Около четири-пет години той започна да страни от другите деца, а и те от него. Никой не искаше да играе с него. Той също предпочиташе да бъде сам – обичаше да се занимава сам с играчките си и да играе сам. Правеше и еднотипни, стереотипни движения както в игрите, така и с тялото си. Когато тръгна на училище в първи клас, също се чувстваше много тъжен, защото нямаше приятели и не можеше да си намери другарчета, с които да общува като всяко друго дете. Но ние мислехме, че това ще отмине с възрастта, тъй като не е имал подкрепа от другия родител и бащина опора. Надявахме се, че в пубертета тези състояния ще преминат, но те се влошиха още повече. Тогава започнаха депресията, самотата и разочарованието му. Състоянието му се задълбочи. Обърнахме се към детски психиатър, който го насочи към клиничен психолог. Направиха му психологично изследване, което продължи три дни с тестове, и го диагностицираха с разстройство от аутистичния спектър с високо функциониране. Веднага започна и медикаментозна терапия, за да се облекчат тревожността и депресивните му състояния. Завърши езикова гимназия във Видин. Опита се да кандидатства в университет, защото искаше да бъде студент, но тогава беше началото на COVID и всичко беше затворено, нямаше контакт със студенти и се отказа, защото не можеше да продължи. След това се преместихме в София и намерихме квартира. Той пее много добре и кандидатства в Нов български университет, където беше приет в специалност „Поп и джаз пеене“. Но състоянието му не позволи да бъде сред толкова много хора на едно място. Потърсихме подкрепа от университета. Отговориха ни, че може да не посещава лекции и да бъде самостоятелен, но това не беше начинът, по който той трябваше да се развива, и не се получи. Той не може просто да се впише в стандартната форма на висше образование с неговите потребности и затруднения. След това започна да чете много книги. Намерихме програма на DXC Technology за младежи с аутизъм, която беше много подкрепяща за него, но продължи само една година. Това е и единственият му по-дълъг трудов опит. Той се обърна към книгите и започна да чете неуморно, предимно на английски език. В него се зароди голяма любов към литературата. От една година мечтата му е да учи литературознание. Тъй като такава специалност няма в България, той кандидатства в университет в Лондон и беше приет. Като международен студент той се нуждае от финансиране за своето образование, което възлиза на около 110 хиляди евро за три години. За първата година таксата е 33 хиляди евро. В момента тече дарителска кампания. За две седмици хората успяха да дарят близо 2000 евро, което е наистина голямо постижение. Искам да благодаря на всички, които го подкрепят и са съпричастни към неговата кауза, тъй като неговата история докосва много хора, но събраната сума все още е недостатъчна. Надяваме се да съберем поне средствата за първата година. Таксата се плаща на три вноски. Първата е до 1 октомври, втората – до 1 февруари, а последната – в началото на май. Плащането е разсрочено на три части. Преди всичко искам да изразя искрената си благодарност към всички, които са съпричастни към каузата и историята на моя син. Хората, които имат деца и младежи с аутизъм, ще разберат колко е трудно да постигат мечтите си и колко голяма подкрепа е необходима. Обичайте децата си, борете се за техните мечти и ги подкрепяйте винаги."

Историята на Иван-Александър досега чухме през очите на неговата майка. Но зад всяка подобна история стои и една лична битка, която рядко се вижда отвън. За любовта към книгите, предизвикателствата по пътя към мечтата и вълнението от новата глава, която предстои в живота му, разказва самият Иван-Александър Терзиев.

"Колежът University College London е в топ 10 университети в света според класациите. Не го избрах, защото конкретно съм си поставил точно него за цел, а по-скоро самата специалност, литературознание, ме доведе дотам. Исках да кандидатствам литература, тъй като тя се превърна в огромна моя страст през последните няколко години. Имах нещо като момент на осъзнаване – за около месец, в който си казах, че искам да уча това нещо и да го развия до по-високо ниво, до степен, в която мога да се занимавам с него през целия си живот. В началото беше трудно да повярвам, че съм приет. Макар че не беше пълна еуфория, защото от самото начало знаех за проблема със ситуацията с финансирането и че без това нещата няма как да се случат. Но със сигурност имаше и радост. Би било наистина голяма крачка напред в живота ми – крачка, която чакам да направя от доста години. Това би ми дало увереност, че най-накрая уча нещо, в което вярвам и към което изпитвам страст. В среда като Лондон, за която съм си мечтал отдавна, това би било огромна възможност. След завършването си, евентуално, бих искал да стана романист. През последната година участвам в Book Club тук в София, който се организира от Bookstorm – много добра инициатива, която наистина препоръчвам. Би означавала много за мен, ако решите да ме подкрепите. Това е университет от топ 10 в света и никога през живота си не съм си представял, че ще имам възможност да уча в такава институция. Първата стъпка вече е направена – приет съм. Остава най-трудната част, свързана с финансирането, и това е нещо, което до преди няколко месеца дори не съм си представял като възможна мечта. Ще означава изключително много за мен."

За Иван-Александър книгите отварят врати към света. Днес пред него се отваря още една. Дали ще успее да прекрачи прага ѝ, зависи и от хората, които вярват, че всяка мечта заслужава шанс.

Всеки, който желае да помогне на Иван-Александър да осъществи мечтата си, може да го направи чрез дарителската кампания: https://sl1nk.com/7eer5n1