Когато конците разказват истории

Българската шевица е едно от най-красивите богатства на народното ни творчество. На пръв поглед тя изглежда като съчетание от цветове и орнаменти, но всъщност носи дълбоки послания, предавани от поколение на поколение.

Във всеки бод са вплетени вярата, надеждите и мечтите на нашите предци. Шевицата е своеобразен език от символи. Чрез тези образи хората са изразявали своето разбиране за света и стремежа си към хармония и закрила.

Сред съвременните пазители на това изкуство е Галя Петрова - майсторка, която със своите ръце създава истински произведения на изкуството. Тя е част от Северозападната задруга на майсторите на старите занаяти във Враца. Родом от Мездра, но живееща от години във Враца, Галя посвещава голяма част от свободното си време на изработването на народни шевици.

Преди около десет години тя открива магията на бродерията и постепенно превръща своето увлечение в истинско майсторство. Днес нейните изделия впечатляват със своята прецизност, красота и автентичност. Всяка изработена вещ носи частица от българския дух и напомня за богатството на народните традиции. Творбите на Галя Петрова не са просто предмети за украса. Те са мост между миналото и настоящето, съхраняващ паметта за българските корени. Затова те могат да бъдат не само красив, но и ценен подарък за всеки дом-подарък, който носи история, топлина и обич към родното.

А тайната на тези красоти може би трябва да потърсим при бабите и в село Бъзовец:

"...Всичките си лета съм прекарвала на село при баба в едно село, което се казва Бъзовец. В китната Златия. Имала съм баби, които са били много сръчни в ръцете. Те са ме научили на всичко, което знам за тези женски умения. Едната ми баба тъчеше, а другата правеше "пошивки". В нашия край на везбата й казват "пошивка"... Така започнах преди десетина години да се занимавам по-сериозно с пошивката, с везбата и много неща. Трябваше да науча много. Трябваше да прочета, да се обогатя и освен опита, който имам, да науча и нещо ново... Цветовете са много специфични за всеки район. Защото например сега мога да ви кажа: във видинската шевица характерните цветове са розово-червения, синия и тъмночервения цвят. При нас във Враца работим със червено и керемидено червено, като основни цветове. В плевенските шевици преобладават тъмните и убити тонове... Моят любим символ е змея. Той е символ на слънцето. Той е защитник. Пази от зли очи, болести и е бродиран по детските ризки... Всъщност, всеки човек като погледне нещата, които правя, може да си намери своето. И интересното е, че винаги намира точно това, от което има нужда. Като правя нещо винаги се старая да го правя с много любов и никога не сядам да работя когато имам някакъв проблем или нещо да ме тревожи. Защото в дома на хората трябва да влезе нещо изработено с чисти ръце, чисто сърце и много любов, ако искаш то да носи радост и здраве в дома... ".

Вълшебството на българската шевица се крие именно в нейната способност да разказва истории без думи. Тя пази паметта за миналото и съхранява духа на народа ни. Затова можем да кажем, че шевицата говори много-стига да умеем да я разберем.