Картофопроизводителите на ръба- има ли надежда за сектора?

Картофопроизводството е на фокус в "Земята, която ни храни". Поводът- на 30 май светът отбеляза международния ден на картофа. Този невероятен зеленчук е четвъртата най-важна земеделска култура в света след царевицата, ориза и пшеницата и е спасявал милиони хора от глад по време на войните. Кои са основните проблеми в сектора и какво е нужно да се направи, за да не изчезнат производителите на картофи- говорим си Тодор Джиков- доскорошен председател на Националната асоциация на картофопроизводителите, депутат от "Прогресивна България".

"Тази година проблемите са изключително сериозни, защото съвпаднаха не само циклите на свръхпроизводство, което доведе до спад на цената. Тази година свръхпроизводството в Европа е над 1 милион тона от нормалното производство. Това съвпадна със сериозните проблеми, породени от войната в Персийския залив, над 45 % увеличение на горивата- при нас производството е свързано с много сериозно използване на горива- над 35-40 л./дка са необходимите количества газьол, които трябва да вложи един земеделски производител..."

Над 30% са увеличени препаратите за растителна защита и енергоносителите. По-високите нива на заплащане на работниците, наред с неблагоприятните климатични условия през целия период на вегетация, са създали сериозни трудности пред картофопроизводителите. Проблем е и пазарът, заради сериозен дъмпинг и внос, съчетан с ниски изкупни цени:

"Това е сериозен проблем. Голяма част от колегите хвърлиха сериозно количество картофи, които не успяха да продадат..."

Според Тодор Джиков у нас не функционират инструментите за управление на риска и епизодичните помощи на земеделските производители не решават проблемите им.

"Проблемът не е в моментното преодоляване на кризата. При нас от години не функционират инструментите за управление на риска в земеделието, които при такива кризи- пазарни, метеорологични, дават пълната подкрепа и възможност да се компенсират земеделските производители и да се кредитират, за да могат да продължат дейността си..."

Сред предизвикателствата е и липсата на работна ръка, а в картофопроизводството колкото и да е автоматизиран процесът, машините не могат да сменят хората, посочи Джиков. Картофопроизводителите получават подпомагане по схемата de minimis и национална помощ за борба с почвени неприятели (телени червеи)- в районите, в които е установено наличието им. Отскоро се подпомагат и за производство на семена:

"Успяхме миналата година да преодолеем липсата на атрактивно подпомагане и променихме Стратегическия план, като въведохме възможност за обвързано подпомагане на семена за посев. Това е изключително важно, защото е много сериозен разходът при картофопроизводството на декар за семена- немски и холандски. Стойността на необходимото семе на един декар картофи е от порядъка между 300 и 450 евро. С тази обвързана подкрепа ще имаме възможност да се насочим към производство на семена. Винаги съм казвал, че трябва да възстановим производството на разсад, семена и посадъчен материал - това е добавената стойност от единица площ. Не случайно в Холандия добавената стойност средно от единица декар са около 3500 евро, а при нас се движи около 250 евро. Много по-добре е да произвеждаш луковици, семена, посадъчен материал, разсад, много по-доходно е, отколкото масова продукция или евтина суровина. Това си е икономически принцип..." 

За да е устойчиво производството у нас, то трябва да е пазарно ориентирано и не трябва субсидиите да са водещи, категоричен е Тодор Джиков:

"Би трябвало пазарът да е водещ. Не бива в земеделието субсидията да е водещата цел. Устойчивото земеделие се основава на това дали стоиш добре на пазара и дали произвеждаш качествена стока. Ние се фокусирахме прекалено много върху субсидиите... Години наред и политическите кабинети, и самите браншовици ни водеха грешно към това - колкото по-големи субсидии вземем, толкова по-добре, но в години като тази се оказа, че не сме пазарно ориентирани и при едно сътресение на пазара, при нас са много по-големи щетите. Водещото трябва да е производството и пазара, да се стремим да отглеждаме по-качествени продукти за по-добър пазар. Субсидиите трябва да са само в такава степен, че да поддържат някакво жизнено необходимо ниво, за да стоим над водата... Бъркаме целта, а много колеги смятат, че субсидиите са печалба... Имаме сериозни производители, но последните 2-3 години бяха доста стресови за тях и поради този тежък финансов удар който поехме, намаляваме площите..."

Според доклад на Областна дирекция "Земеделие" в област Видин се отглеждат близо 30 хектара картофи. Консумацията у нас е между 220 и 240 хиляди тона, а през последните години се произвеждат около 150 хиляди тона. Не можем да задоволим потреблението, но на картофопроизводството трябва да се гледа като на начин да се спре демографския срив в регионите, в които това е единствен поминък, смята Тодор Джиков.

"Никога не сме се изхранвали изцяло с българско картофопроизводство. Въпросът е, че на картофопроизводството трябва да се гледа от социално икономическа гледна точка, като средствро и начин да задържиш хората в полупланинските и планински региони, да спреш демографския срив- Смолянско, Пазарджишко, Гоце Делчев, Благоевград, Якоруда, Самоковско, Кюстендилско, Пернишко, Трънско. Тук държавата трябва да помисли сериозно и да разглежда картофопроизводството не като възможност тези земеделци да спечелят на пазара, защото не можем. Не можем по никакъв начин да сме конкурентни на немските картофопроизводители, но трябва да си подпомагаме в тези планински и полупланиски места картофопроизводителите, защото това е единствената алтернатива в земеделието. С тези малки и разкъсани площи те друго не могат да гледат... Дойде времето не да дадем на всички по нещо, а да приоритизираме какви култури къде ще гледаме и как ще ги продаваме. Не можем да даваме всичко на всички, защото не стига- ресурсът е ограничен... Сега политическият кабинет и изпълнителната власт трябва да вземат решение кое е най-добре за държавата, къде са балансите и къде са компромисите..."

На колегите си земеделци Тодор Джиков пожела добра година, добри добиви и добри цени.

В звуковия файл чуйте още кои са най-големите производители и консуматори на картофи чуйте в звуковия файл.