Останки от сграда от 17 век откриха в двора на "Кръстата казарма" във Видин

Каква сграда е имало през османския период в двора на днешния музей "Кръстата казарма" във Видин? Отговор на този въпрос търсят археолози, които при спасително проучване през изминалия месец и половина се натъкнаха на останки от постройка, за която се предполага, че е от 17 век и е принадлежала на представител на тогавашния елит. Резултатите от първия етап на археологическите разкопки бяха представени от научния екип, ръководен от д-р Ваня Ставрева от Регионален исторически музей Видин.

"Резултатите от първия етап от спасителните разкопки в южния двор на "Кръстата казарма", които се осъществиха благодарение на подкрепата на Регионален исторически музей-Видин, който със собствени средства ги направи възможни. Бяха от спасителен характер, тъй като трябваше да проучим една структура, която криеше опасност за хора, които биха минавали оттук. Проучвайки тази структура, попаднахме на останки от сграда, много масивни, част от стая с тухлен под. Сондажът е съвсем малък все още, за да можем да правим предположение дали двете структури  - тази с тухления под и в съседния квадрат една много масивна каменна стена, са свързани. Върху тухления под открихме артефакти, които ни позволяват на този етап да изкажем предположение за хронологията на сградата, от която е. Беше намерена една монета, която колегата Фионера Филипова датира от 17 век, както и луксозни фаянсови панички, които също се отнасят към този период. Разбира се, за да можем с по-голяма сигурност да говорим за каква сграда става въпрос, трябва да продължим разкопките в бъдеще..."

Археолозите са се натъкнали на различни находки, които също навеждат на интересни предположения.

"Фрагменти от лули, железни предмети, много. Фаянсът, който е изключително ценен артефакт, който показва, че сградата вероятно е била свързана с тогавашния елит, защото такъв порцелан и фаянс са ползвали богатите. Този фрагмент със сигурност е от китайски порцелан. Говорим в голямата си част за вносен порцелан, но и за производство в два центъра, много известни, които се развиват през 17-18 век в Османската империя...", каза ръководителят на проучването.

Обектът, станал повод за спасителните разкопки, се оказал стара отводнителна шахта. Археолозите се натъкнали и на по-нова, която също носи информация за сградата на някогашната казарма.

"Тук успяхме да разкрием и един канал към друга, по-съвремнена шахта, която се датира от 1933 година. Върху плочите, които събрахме, е посочената датата и има трогателен текст: "Българино, обичай отечеството си и жертвувай се за него". Очевидно това е периодът, в който още е ползвана като казарма от Трети пехотен Бдински полк, така че дори и това е ценно като информация за сградата и нейния двор", коментира Ваня Ставрева.

Спасителното проучване в южния двор на "Кръстата казарма" е продължило 6 седмици. В научния екип освен д-р Ваня Ставрева, участва и археологът Емил Ванков, който е зам. научен ръководител. Директорът на Регионален исторически музей -Видин Христина Кирилова ги поздрави и изрази надежда още тази година разкопките да бъдат продължени.

"Мисля, че ще продължим проучванията тук, защото трябва да се види целият положен труд до какво ще доведе. Както виждате, резултатите са много добри за толкова малко работа, така че каквото зависи от музея, имат пълната ни подкрепа и съдействие..."

Археолозите смятат, че обектът е интересен и заслужава да бъде проучен, тъй като в района на "Кръстата казарма" след построяването ѝ от Осман Пазвантоглу не е имало гражданско строителство, което да разруши археологическите пластове. Наличието на фрагменти от средновековни накити и предмети им дава основание да смятат, че в дълбочина ще бъдат разкрити и проучени пластове и от Средновековието.