Прилага ли се на практика забраната за телефони в учебните часове?

Забраната за използване на мобилни телефони в училищата у нас съществува на теория, но прилага ли се на практика? Според анкета на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа", ограниченията често остават само формални, а контролът върху спазването им е недостатъчен. В същото време над 92% от обществото подкрепя стриктното въвеждане на забраната в учебните часове. Юлиян Петров, председател на Синдиката, коментира за Радио ВИДИН, че на практика забраната е фиктивна.

"Забраната е фиктивна до там, доколкото нямаме инструмент, който да гарантира, че тя ще се случи. Макар че огромна част от образователните институции направиха едни предварителни програми, дори го гласуваха на педагогически съвети, че е забранено не само в час, но и в самите коридори на училищата. Но тук пак ни липсва национална стратегия в тази посока... В крайна сметка забраната на телефоните не би трябвало да бъде тема на дебат, а трябва да бъде изпълнение на нещо, което сме се договорили... Тъй че телефоните нямат място в клас, нямат място дори и в училище. Тъй че да намерим вариант на изпълнение на това..."

Относно забраната за телефони в час в българските училища Юлиян Петров от Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" казва, че е доказано, че телефоните пречат и затова ограничението трябва да бъде въведено на практика. Прилагането на забраната на телефони често зависи от политиката на всяко училище и е дискусионно точно по какъв начин да става, коментира още той.

Ивайло Милушев, директор на видинската Профилирана природо-математическа гимназия "Екзарх Антим l" коментира за Радио ВИДИН, че забраната за телефони в час е заложена в правилника на училището. Прилагането става чрез специални шкафчета с клетки за телефоните, в които учениците са длъжни да оставят своите мобилни устройства.

"Имаме го заложено и в правилника това нещо на училището. Ние се стремим, доколкото е възможно. Във всяка стая са поставени специални шкафчета с клетки, в които учениците са длъжни да оставят своите телефони... Има резултати, не казвам, че сме постигнали на 100 % откъсване от телефони по време на час, но вървим в тази посока. И си мисля, че ще дойде моментът, в който ще се види наистина, че това е полезно и за учениците, и за самия учебен процес, и най-вече за резултата, свързан с учебния процес."

Видински ученици, с които разговаряхме, коментираха, че са за забраната на телефоните, при някои условия. Смятат, че като цяло, в повечето случаи, пречат на концентрацията и учебния процес, но в същото време могат да бъдат полезен образователен инструмент по някои от изучаваните предмети.

"Забраната е добро нещо, от една страна, но има и своите минуси. Добрата страна е, че учениците не се изкушават да преписват на тестове. А от друга страна, телефоните са нужни в училище с цел да се прави проучване в някои часове. Според мен, от една страна, трябва да има, от друга - не... Относно забраната, във всяка стая е монтирана като кутия, в която се слага всеки един телефон под номер. И в междучасието може да бъде взет, докато през часовете не може. Обаче не всички го изпълняват. Някои поставят втори телефони... Аз съм на същото мнение, защото те могат да ни помогнат за учебни цели, дали да проучим информация. Но ако става въпрос за тестове вече... Зависи какъв е часът, по информационни, примерно, трябват телефоните..."

В различните училища забраната за телефони се прилага по различен начин. В някои мобилните устройства се събират в началото на учебния ден или на всеки час и се връщат след занятията, в други учениците са длъжни да ги държат изключени в раниците си, а при нарушение следват санкции. Има и училища, които разчитат на по-гъвкав подход, телефоните са позволени единствено за образователни цели и с разрешение на преподавателя. Именно тези различни практики показват, че ефективността на забраната зависи не само от правилата, но и от начина, по който всяко учебно заведение ги прилага на практика.