Планината през лятото- приятел и враг за неподготвените

В търсене на прохлада в летните горещини все повече хора обръщат поглед към планината. Там температурите са по-ниски, въздухът е по-чист и свеж, а природата предлага спокойствие и красиви гледки. Колкото и красива да е планината обаче, тя си има своите закони и понякога може и да е опасна.

Според планинския водач Станой Арабаджиев, не трябва да тръгваме сами в планината, а преди да тръгнем на какъвто и да е преход, трябва да сме подготвени:

"...Като екипировка, като информация. Може да се свалят GPS тракове готови... Ако времето се развали, ако нещо се случи, да знаем как да се изнесем от планината безопасно... Хубаво е да проучим прогнозата за времето, изходни точки, места за аварийни прибирания, необходимата екипировка, опасните места... Не се тръгва сам... Най-хубаво е да си ходи с приятели, а не с първия срещнат... с приятели или с хора, които знаеш, че познават планината... С планински водач, планинският водач освен да ви преведе от точка "а" до точка "б", ще ви разкаже за сауна, за флора, за интересни места..."

Оборудването и добрата екипировка са сред най-важните неща, категоричен е планинският водач, а в раницата трябва да има няколко задължителни неща:

"Това, което не трябва да излиза от раницата, е дъждобрана. Ние трябва да сме подготвени за най-лошото... Дъждобран, ръкавици и шапка, фенерче, компас или GPS, много важно зареден телефон или външна батерия.... Аптечка за първа помощ и базовото оборудване- хубави обувки, които поддържат глезените... Аз обикновено ходя постоянно с дълг панталон и дълъг ръкав- така избягвам нуждата от мазане и съм защитен... Задължително някаква светла шапка или кърпа, за да ни пази главата, и нещо много важно, което се подценява- вода, защото едно обезводняване може да ни доведе много неприятни усещания..."

Планината крие рискове, но всеки един добре подготвен планинар би могъл да ги избегне, казва Станой Арабаджиев:

"В дебелите книги по планинарство пише, че всъщност опасностите в планината са два вида- обективни и субективни. Обективните са теренните форми, склонове, дерета, остри ръбове, самите пътеки могат да бъдат с дребни камъчета с прах, които се пързалят... Много се подценява метеорологията- навсякъде в планините времето се променя много бързо... Трябва да сме подготвени- обувки, топли дрешки, да, екипировката тежи, но тежи най-много, когато липсва, тогава е най-тежка... Обувките са важни- освен защитата на глезена, дава и по-добрата стабилност при ходенето, защото една ниска обувка се пълни с възможни боклуци, което също е доста неприятно. Другото нещо- високата обувка и дългия панталон ни пазят от влечуги, въпреки че там нещата са силно демонизирани..."

Според Арабаджиев в планинската медицина ухапването от змия вече се третира като алергична реакция, а не като отравяне. И точно защото влечугите и жилещите насекоми могат да предизвикат алергични реакции, затова е добре човек да познава себе си и да носи противоалергични хапчета и мазила. Друга опасност са летните бури в планината. Ако се случи, също има някои основни правила:

"Има една стара поговорка, че планина се гази рано до обяд- за да можем да избягаме от промените на времето следобяд... Ако ни завари гръмотевична буря, трябва да бягаме от високата част на планината, да слезем някъде в ниското... Чисто инстинктивно хората виждат самотно стърчащо дърво и мислейки да се предпазят, се скриват под него, и не си дават сметка, че това е един идеален гръмоотвод. Истината е, че всъщност хвърляме всичко метално, ако си говорим по телефона забравяме за него и просто слизаме в ниското в някаква негативна форма... Ако имаме дръждобран, покриваме се, клякаме, не сядваме, с ръцете напред не пипаме земята..."

Ако се случи инцидент, трябва да потърсим помощ, но в някои случаи можем да си помогнем и сами, казва Станой Арабаджиев. Ако се нараним, например, трябва да спрем кървенето, ако има счупване, преди да дойдат спасителите, да се опитаме да обездвижим мястото с подръчни средства. Напоследък обаче все по-чести са инцидентите, свързани с изгубване. Как се действа тогава?

"Хубаво е да имаме телефон, с който да можем да повикаме помощ, да знаем как да си предадем координатите, да кажем на спасителите къде сме и едно от основните неща, които се пренебрегва от хората- да пазим батерията на телефона за връзка със спасителите... Има и такива случаи, опитвайки се да търсят по-удобно място се оказва, че се изгубват още повече, така че по-добре да дадат точни координати, ако е студено, да се увият, да се изолират от студа..."

При слънчево изгаряне или прегряване- да потърсим плътна сянка, по възможност да разхлабим дрехите, да направим студен компрес и да охладим тялото с течности. Важно правило е когато тръгнеш в планината, да информираш близките за маршрута, по който ще вървиш:

"...Евентуално кога къде ще сте- така нареченото "контролно време" и като цяло планирайки маршрута, номерът е да се стремим да можем в ранния следобед вече да сме до крайната точка, дори и нещо да се случи, да имаме достатъчен запас от време да се реагира... За храна- хубаво е да имаме нещо леко и питателно. В момента са модерни много барчетата, аз си бъркам тахан с мед, отделно плодове и ядки сушени- това са нещата, които са леки и дават бърза енергия..."

Колкото е красива планината, тя може и да е недружелюбна, затова планинският водач съветва:

"Ние обикновено асоциираме планината с думата Балкан- "бал" -пчелен мед и "кан"- кал... Значи колкото може да е красива и блага като мед, също това може да е страшно опасно... Най-важното нещо е да тръгваме в планината подготвени, с нагласата за нещо хубаво и че планината ще напусне там при себе си. Добре е да знаем, че когато планината ни покаже, че не ни желае в момента, не е срамно да се върнем. Не е на всяка цена, планината ще е там и ние можем да се върнем винаги. Просто не трябва да подхождаме като завоеватели, като покорители... Правете го за удоволствие, не само да слагате отметки, че сте били някъде. Това е моят съвет..."

Десислава Петрова е любител планинар, но е научила някои основни правила:

"Обичам планината, разтоварва ме, релаксирам, но не съм опитен планинар... Планината, когато не иска да те приеме, не те приема и крие доста опасности- бури, неочаквани дъждове, хлъзгави терени, опасност от изкълчване, от крампи, ако не си подготвен, даже човек трябва да внимава дори с какво се храни... Да не се тръгва без дъждобран, без щеки. Никога не си позволявам да тръгна сама, ходя винаги с водачи... Много е важно да се носи достатъчно вода и поне нещо мъничко за хапване... Човек трябва да прецени силите си, да не се впуска в трудните маршрути... Идеята е да се насладиш на този преход, на планината, на гледките, на красотите. Много са красотите в България, но когато чувстваш, че нямаш сили, по-добре не тръгвай..."

Десислава знае, че в планината човек не трябва да тръгва сам, а и в групите трябва да се съобразяваш с другите, когато някой има нужда от помощ, да се отзовеш, да не се проявява егоизъм:

"Все по-често се среща тази проява на егоизъм в планината. Не зная защо- планината трябва да събира и сплотява хората, не да ги разединява. В крайна сметка сме тръгнали, за да се насладим на красотите на България, не да проявяваме героизъм, че сме изкачили връх просто... Планината е както приятел, така и враг, както ни приема, така ни и отхвърля..."

За да не ни отхвърли планината и да е наш приятел, е добре да спазваме нейните закони. А всяко едно споделеното знание може да се окаже и спасение в един момент.

Чуйте звуковия файл