Да прекосиш с мисия България на скейтборд

Даниел Димов и Габриел Искрев прекосиха България на скейтборд с мисия. Изминаха 600 километра от Брегово до Варна с желание да вдъхновят младите хора да бъдат по-активни, да прекарват повече време навън и да правят това, което обичат. Потеглиха на 29 май и за десет дни, без времето, което оставят за почивка, достигат финала. Преди старта си дават обещание да научат поне 50 деца да управляват скейтборд и още в първите дни успяват да го изпълнят, казва Габриел Искрев.

"Това обещание беше изпълнено още на първи юни в Козлодуй, където Община Козлодуй организира събитие за Деня на детето. Над 50 деца се присъединиха към нашето каране, което се осъществи в Ботев парк. По пътя имаше и други деца. Качвахме ги на скейт. Показвахме им как да пазят баланс. Другото, което успяхме да направим, преди пътуването в моите социални мрежи бях оставил банкова сметка, в която се събираха средства и събрахме близо 1300 евро, с които вчера отидох и купих 23 скейтборда. Отивам да ги изпратя на децата, които спечелиха. Начинът, по който спечелиха, беше томбола, за която трябваше да нарисуват рисунка, свързана със скейтборд и да напишат в свободен текст защо биха искали да получат този скейтборд."

Навсякъде по пътя срещат подкрепа и са изпращани с аплодисменти и снимки. Толерантни към тях са и шофьорите, разказва Габриел Искрев, но сигнализира за опасен участък от 35 километра по път Е 85 към Русе. 

"Част е от "Дунав ултра", маршрут, по който се водехме ние. Не беше въобще обезопасено, нямаше аварийна лента, даже на самата лента вече асфалтът беше свършил. Може би трябва да се погрижат за това нещо. Ако ще бъде велосипеден маршрут, някой трябва да се погрижи да бъде обезопасено, защото някой може да пострада. Това беше най-опасното от цялото пътуване."

По пътя Дани и Габо са придружени от Стефан, който изминава цялото разстояние, но на велосипед. Със скейтборд по 200 километра от трасето се присъединява и Момчил.

Има моменти, когато са на предела, но подкрепата от приятелите и хората, които го окуражават дава сили, разказва Даниел Димов. 

"На няколко пъти се пречупихме за тези 13 дни, но също така ми направи впечатление, че хората, с които се запознахме, които ни приютиха бяха много лъчезарни и отворени към идеята. Виждам, че в обществото, в градовете, в селата, изобщо навсякъде в България човекът е добър, отворен и добронамерен, което за мен беше може би най-важното."