Сдружение пази старите български сортове

Има ли начин да се освободим от зависимостта на хибридните сортове и да преминем към местни, директни или старинни сортове? Защо традиционните български местни сортове са безценни и как да ги съхраняваме? 

Наскоро в Перник се проведе "Независим Фестивал на Семената“, който събира участници от различни региони на България и чужбина, които работят за съхранение на традиционни сортове семена, за обмен на опит и за изграждане на мрежа от хора, които ги пазят и предават нататък.

По време на фестивала е представена и идеята за създаване на национална мрежа за опазване на местните сортове. Автор на идеята е инж. Светла Николова- д-р на науките. От 1999 година тя работи в областта на биологичното земеделие, а миналата година заедно с други ентусиасти създават сдружение "ПолеРани", което се занимава с опазване на изчезващите местни сортове:

"...След като 80% от семената в България са внос, това беше отговорът на тази заплаха да бъдем лишени от тези семена, които са хилядолетия по българските земи. Хората са съхранявали сами и са селектирали без хибридизация, а са отбирали най-добрите семена, за да има реколта на следващата година, тъй като нехибридните семена могат да се възпроизвеждат, докато хибридите не се възпроизвеждат, те се купуват еднократно... Хибридите са измислени от индустриалното земеделие и системата, която иска все повече продукция в ръцете на все по-малко производители. Четири компании контролират 70% от семената в света. Същите компании са производители на химически средства, петициди хербициди, които се използват в земеделието, същите компании са и фармацевтични компании- те контролират цялата система за производство на храни от семената до рафта в магазина. Затова в целия свят се появиха много на брой малки производители. Специално сдружение "ПолеРани" стана член на една европейска мрежа на организации, които се занимават с опазването на местните традиционни семена, защото тези семена служат и за индустриалните семена- един нов хибрид не може да се създаде върху вече създаден хибрид... Диворастящите и местните сортове са необходими за всички, затова има такова желание да бъде сложен контрол върху тези семена и затова се появяват и тези движения, които пък ги опазват ..."

Хибридните сортове ни поставят в зависимост, казва инж. Светла Николова, защото те не запазват качествата си в следващото поколение. За разлика от тях директните сортове позволяват сами да събираме семена година след година, които да засаждаме. Такива са старите, местни сортове, които пазят вкуса и аромата на нашето минало, осигуряват ни и независимост в градинарството. Това е и каузата на сдружение "Полерани"- да се запазят местни, директни и стари сортове:

"Нашата конкретна цел е да върнем семената в градините на България. И тази тенденция, която се появи през последните години, хората да се връщат на село дори и само съботно- неделно. Чужденците и българите всъщност, които са живеели в чужбина, се връщат не в големите градове, а на село и всички те искат да имат градини и всички те искат да имат местни традиционни семена, които са приспособени към условията на дадено място, не се нуждаят от химикали, имат превъзходен вкус и аромат. Затова хората питат къде са българските домати, къде са българските зеленчуци, защото са в супермаркета са внос... Докато стигне до магазина стоката, има една дълга верига. Нашата идея е да има много местни фермерски пазари, да има собствени градини, хората сами да могат да отглеждат тези плодове, да се радват на вкуса и да имат независимост..."

Идеята на "ПолеРани" е да се направи общностна семенна банка, където хората могат да видят най-различни сортове:

"В момента ги изпитваме в наша експериментална база в Пловдив. Всички семена, които сме събрали миналата година ги изпитваме, за да определим техните сортове, характеристики... Всеки сорт трябва да се поддържа и има нужда от обучение как да се поддържа, защото има кръстосано опрашване. Хората не знаят как да го направят и затова пиша книга, ще имаме обучения и онлайн, и на живо... Семената имат различна трайност и начин на съхранение, но най-доброто средство, за да се поддържа един сорт, е да се вадят семена и да се възпроизвеждат... Трябва да върнем разнообразието на културите и разнообразието на семената... Това е свързано и със здравето на хората..."

За да осъществят идеята за Националната мрежа за опазване на местните сортове, от "Полерани" са започнали работа с няколко читалища.

"...Тези читалища биха могли да върнат своята функция не само за опазване на традициите по отношение на песни и танци, но също и за семената, защото всичко това е част от нашето наследство- храната, семената, танците, песните... Тази мрежа с читалища или с отделни групи хора, които са активни в цялата страна, ще бъдат центровете, които ще са основата на тази национална мрежа. Идеята ни е да обучим хората да могат да създадат местни общности във всеки един район, където да предават знанията, уменията, хората на място да обменят семена, познания и по този начин ще има малки общности, които изграждат една цялостна национална мрежа... Трябва да върнем знанията на хората, защото отдалечаването от земята ни отдалечава и от способността ни да живеем по един добър начин, така че да оставим на следващите поколения те също да имат една добра храна..."

Как е избрано името на сдружението, кои са най-застрашените от изчезване сортове, как се съхраняват семената и има ли значение в кой район ще се засаждат- чуйте в звуковия файл