Защо българинът е по-дълго на работното място в сравнение с повечето европейци

Българинът работи по-продължително през седмицата в сравнение с повечето европейци, сочат данни на Евростат. През 2025 г. заетите на възраст между 20 и 64 години у нас са работили средно по 38,7 часа седмично на основната си работа. За Европейския съюз показателят е 35,9 часа. По-дълга средна работна седмица е отчетена само в Гърция - 39,6 часа, а България дели второто място с Полша, също с 38,7 часа. Кои са причините за по-дългата работна седмица у нас, коментира националният секретар на КНСБ Величка Микова.

"Причините могат да бъдат видени в резултат на това, че първо в България работната седмица е до 40 часа седмично. Второ, когато е такава работната ни седмица, понякога това време не ни стига за изпълнение на текущи задачи или пък за допълнителен труд  и българинът използва възможностите, които му дава и законодателството да работи по-продължително. Понякога обаче не само Законът е този, който е определил размерите на отработените часове седмично, но и различни фактори, които налагат на един работник и служител да върши допълнителен труд, допълнителна работа, за да увеличава доходите си. Това по-често е познато в практиката като полагане на извънреден труд."

По данни на Националния статистически институт, най-много се работи в така наречените "сезонни сектори", каквито са търговия, туризъм, селско стопанство, отбеляза Величка Микова.

Допълни, че КНСБ често получава сигнали за полаган продължително време извънреден труд. Много от нарушенията, посочени в годишните доклади са свързани точно с работното време и полагането на извънреден труд.

За разлика от други държави като Нидерландия например, където много от хората предпочитат да работят на непълно работно време, в България тази възможност не е толкова разпространена, макар че законодателството я позволява.

"Все пак българинът заради ниските си доходи предпочита да работи на пълен работен ден от 8 часа  и да работи цялата работна седмица от 40 часа. Налага се да работим по-продължително, за да си осигурим допълнителен и добър доход за живот."

От друга страна голямото натоварване води до по-малка прецизност в работата, от там и рискът от трудови злополуки е по-голям.

От КНСБ настояват сумираното изчисляване на работното време да се прилага само в производства с непрекъсваем режим на работа.

В България полагането на допълнителен труд е напълно законно стига да е сключен трудов договор за допълнителен труд, отбеляза директорът на Дирекция "Инспекция по труда"- Видин Надежда Симеонова.  Допълнителният труд по трудов договор може да бъде полаган при същия работодател или при друг, като дейността се изпълнява извън установеното работно време по основното трудово правоотношение.

"Когато работниците или служителите работят по основен и по допълнителен трудов договор, следва да се спазва максимална продължителност на работното им време. По реда на чл. 113 КТ максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от 40 часа седмично за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители и 48 часа седмично – за другите работници и служители. Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна, почивка която не може да бъде по-малко от 12 часа и седмична почивка, която при петдневна работна седмица е в размер на два последователни дни, от които единият е поначало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка."

В "Инспекция по труда" - Видин има сигнали за нарушения, свързани с продължителността на работното време. Често работниците сигнализират, че със сключването на трудовия договор между тях и работодателя е договорирана продължителност на работното време от 8 часа, а те работят по 12 часа, каза Надежда Симеонова.

"При проверките често се установява, че работодателите са се възползвали от правото дадено им от законодателя да не отчитат работното време подневно, а са установили сумирано изчисляване на работното време. Следва да уточним, че сумираното отчитане на работното време е специфичен режим на организация на работа, при които отпада ограничението за 8-часов работен ден. С въвеждането му от работодателя максималната продължителност на работната смяна може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа. При работа в условията на сумирано изчисляване на работното време продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетеният период, а балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. При сумирано изчисляване на работното време, законодателят определя междуседмичната почивка в часове, а не в почивни дни. Ето защо е допустимо при работа на сумирано изчисляване на работното време междуседмичната почивка да не съвпада с традиционните почивни дни - събота и неделя. При сумирано изчисляване на работното време обикновено работниците и служителите почиват в различни дни от седмицата, поради това и работата през дните събота и неделя, когато те са работните дни по графика, не е извънреден труд."

Причина за по-дългия работен ден на българите са ниските доходи, коментираха видинчани:

"Причините са различни. Едната от тях е най-вероятно недостатъчното заплащане. Това кара хората да работят по-дълго  и на няколко места. От друга страна младите хора работят повече, защото имат амбицията да направят кариера, да постигнат целите си, да намерят по-добра реализация."