Село Жеглица - между обезлюдяването и местните инициативи

Село Жеглица се намира в община Видин и както много малки населени места в региона, носи белезите на демографската криза - към момента жителите са под 100, застаряващо население. Дългогодишен кмет, от 2008 година, е Георги Георгиев. Срещаме се с него, за да разберем повече за живота и най-вече за проблемите в населеното място. 

"Като население в момента сме 98 или 99 човека - паднахме под бариерата 100 човека... Млади хора няма, защото по селата няма препитание...Повечето са пенсионери...Има, има и млади семейства, но децата учат или в град Дунавци, или в град Видин... Почти животни вече не останаха, допреди години имахме и коне, и магарета останали са единствено дребни преживни, овце и кози, но и те вече са в минимален брой... Повече, може би от 5 години, да не каже и повече от 5, автобус в Жеглица няма, единствено ние разчитаме на жп транспорта... Идва личен лекар от Дунавци два пъти в седмицата - вторник и четвъртък, така че от тази гледна точка не можем да се оплачем... Два магазина имаме, пак не можем да се оплачем, редовно са заредени..."

Лошата инфраструктура в Жеглица е сред основните проблеми на дневен ред в селото. Кметът Георги Георгиев разказва за състоянието на улиците, както и за честите аварии по водопреносната мрежа и проблемите с електрозахранването:

"Главната ни улица, която е, е единствена асфалтирана, докато другите са с калдъръмена настилка. Периодично, през годините, когато има възможност, ни предоставят трошен камък, насипваме ги улиците. Лошото е, че това са временни решения за 1-2 години... С водата миналата година, през лятото, имахме често аварии. Случвало се е на ден по две, по три аварии да правим... С електропреносната мрежа единствено имаме проблеми с дървета - клоните опират в жиците и при най-малката буря, вятър, първо гасне уличното осветление, след това вече и на домакинствата захранването..."

Пустеещите къщи са част от картината на много български села, Жеглица не прави изключение. По думите на кмета има интерес да се закупуват къщи в селото, макар че високите цени през последните години влияят върху пазара:

"Имаме и пустеещи къщи... По принцип има търсене, имаме тук и едни чужденци - англичани си закупиха къща. Има търсене, но последните години нещо много се завишиха цените, което може би малко поспря закупуването на имоти... Надяваме се да дойде по-добро време..."

В малките населени места читалището често е мястото, където се съхраняват традициите и се срещат поколенията. В Жеглица местното читалище има дълга история, но и период, в който преустановява дейността си. Новото начало идва през 2010 година, когато е възстановена работата му и то приема името „Никола Йонков Вапцаров“. С много доброволен труд и подкрепа от местни хора днес в читалището отново има живот. За неговото възстановяване разказва председателят Стефан Георгиев:

"Читалището е много старо, първите години е носело друго име "Надежда", обаче в смутни времена и недостатъчно сериозна организационна дейност читалището прекратява дейност и дълги години не функционира. 2010 година идва ново начало и оттогава са приели името да бъде "Никола Йонков Вапцаров". През този период доста хора са положили усилия да се възстановят такива дейности, като дори най-обикновени сбирки на населението да се случват... За тези три години се обнови отново малкият салон, направи се тази малка стая - да кажем битова стая, с един мини кухненски бокс и тоалетна, която да обслужва нашите мероприятия...Тук е моментът да изразя огромната благодарност на всички онези момчета и момичета, дами и господа, които се включиха в изграждането на цялата тази материална база... Всичко това е направено с безценната помощ на поне между 10 и 15 души млади хора, които се включиха с доброволен труд... "

Днес читалището в Жеглица е място, което събира жителите по време на празници и поддържа живи местните традиции. Създаването на група за народни песни и танци е една от основните цели, които Стефан Георгиев си поставя за близкото бъдеще:

"Събираме се на всички празници. Задължително започваме с първия празник, който е Бабинден, веднага след Нова година... На 8 март е много вълнуващо... Освен това задължително се събираме на събора и другият голям празник са новогодишните тържества... Имам разговори с четири-пет жени, които са съгласни да започнем с малка танцова трупа за народни песни и танци... Другото, което е поставено като моя цел е да направя една екопътека в жеглишката гора, започвайки от една наша прословута чешма, която е една от красивите чешми в Общината. 1931 година е строена тече и сега вода и от нея да се премине през гората..."

Гордост на читалището в Жеглица е театралната зала, която се превръща в сцена за местни инициативи и събития. А сред следващите идеи е организирането на празник на хляба - събитие, което да покаже традициите и уменията на жеглишките жени, известни със своите домашни тестени изделия.

"Театралната зала е уникална. Направена е с много вещина, с много труд и сега просто се гордеем с нея... Искаме да направим празник на хляба - жеглишките жени са известни като месачки. Много хубави домашни турти правят."

Въпреки, че младите хора почти липсват в Жеглица, все пак има такива, избрали да останат и дори да развиват бизнеса си в селото. Такъв пример е Ивайла Лозанова, която срещаме в селото:

"Аз съм на принципа, че няма невъзможни неща... От 15 държави идват хора при мен... Проблемът е, че водата е много лоша - направо тече ръжда от нея. Тръбите не са сменяни много отдавна... Това рефлектира в отзивите ми... Не се почиства тук - като влезеш в селото има много клони..."

Разговаряме и с други жители на Жеглица, за да разберем как тече животът в селото от първо лице:

"От време на време се появяват проблеми - битови, с осветление, с други неща, кражби... Много работи липсват... Пътят не е хубав, улиците не са хубави..."

През лятото селото сякаш оживява, огласено от детски смях. По време на гостуването ни в село Жеглица срещаме и 12-годишния Мартен, който за поредна година ще прекара лятната ваканция на село със своите приятели:

"Тичаме, играем. Понякога в тъмното играем на криеница из цялото село. Играем на канадска борба..."

Повече за село Жеглица - чуйте в звуковия файл.