"Айдушко едене" отличи най-добрите майстори на билкови ястия в Кула

На Еньовден в Етнографската къща в град Кула се проведе третото издание на кулинарния фестивал и конкурс за ястия с билки и подправки „Айдушко едене". Събитието бе открито от Христела Александрова от Община Кула, която приветства гостите с думи за магията на Еньовден, силата на билките и богатството на местните традиции:

„Според народните вярвания нощта срещу Еньовден е най-тайнствена и изпълнена с чудеса. Тогава звездите слизат най-ниско над земята и даряват билките и цветята с лечебна сила. В средата на Еньовата нощ небето се отваря едновременно за добри и зли сили, морето застива в очакване на светлината и цялата природа тръпне преди изгрев слънце. С възтържествуването на доброто всеки, който посрещне изгрева на слънцето, се счита за щастливец. Според народното поверие в еньовското утро потича „жива" вода от кладенци и реки и всеки трябва да се наплиска за здраве. Там, където се е окъпало утринното слънце, там човек може да намери спасение от злите сили и надежда за бъдното.

На вълшебния летен празник Еньовден Община Кула и НЧ „Просвета 1882" – гр. Кула организират фолклорния фестивал и конкурс за ястия с билки и подправки - „Айдушко едене". Конкурсът носи името на славния герой от местния фолклор – легендарния Кулски айдук, който е много хитър, куражлия и веселяк. Обича да краде от съседските лехи и готви манджи с неустоим вкус и аромат! Айдукът е еманация на сложния, шарен и многопластов свят на кулчанина. Едене е думата от кулския диалект, която означава „храна".

Конкурсът е за ястия с много билки и подправки, които всеки кулски майстор или домакиня смесват по своя семейна рецепта, за да се получи уникален букет от миризми, който да придаде невероятен вкус и аромат на ястието. От приготвените ястия подредихме нашата кулинарна изложба. Няма ограничения за ястията – може да бъдат супи, салати, предястия, основни, хлябове, десерти, напитки и други, като единственото условие е да съдържат много билки и подправки.

Но преди гостите да се потопят в света на традиционните вкусове и аромати, Христела Александрова разказа за най-колоритния герой от местния фолклор – Кулския айдук:

„Кулския айдук присъства тук, облечен в традиционния мъжки кулски костюм. В ролята – Людмил Лалов, заместник-кмет на Община Кула и член на Читалищното настоятелство на НЧ „Просвета 1882" – гр. Кула.

В първото издание на нашия фестивал ви разказахме за този славен момък, тръгнал в нощта срещу Еньовден да търси златно имане, защото знаел, че през тази чудна нощ заровеното имане излиза навръх земя и почва да свети с омаен синкав пламък и таласъма-пазител на имането го няма, та тръгнал в късна доба из кулските сокаци и нивя да търси имането. Злато не намерил, но намерил гола мома в една чорбаджийска нива, тръгнала в ранни зори да се окъпе в Еньовата роса, та дано вземе богатството на чорбаджията. И така, двамата се намерили, окрали каквито зеленчуци и билки имало по хорските нивя и си сготвили вкусна чорбица, с много билки и подправки.

Така двамата обединили усилията си от Еньовската нощ и с билките и крадения берекет на спретнали вкусна манджа, истински божествен еликсир, направен от любовна магия, еньовски билки, краден зарзават и празни, ала хубави мечти.

Есенцията тук е че билките и подправките са душата на всяка гозба, и най-простата става истинско царско блюдо. А пък ако е подсладена и с хубава история, тя е достойна за кулинарните алманаси.

Сега ще ви разкажем как от една такава забавна айдушка история се роди още една кулинарна легенда, типична за лятото и незаменима за жадни и слънчасали люде. Думата ми е за косачкото кисело, което сега ще демонстрираме пред вас и от което всеки ще опита.

Та ето и историята: айдукът, личен ерген живял охолно и щастливо с многобройното си семейство, добри и трудолюбиви хора. Айдукът обаче, не бил запален по тежкия труд и все гледал на баницата мекото и на работата лекото. Случила се плодородна година, пролетта била мека и в обилна влага, натежали черешите от плод. Имали ливада с колиба и черешова градина и всички роднини на айдука отишли да спят на колибата, да косят сено за добитъка и да вардят узрелите череши от айдуци и лоши хора. Нашият герой си останал, като обещал на ранина да отиде и той да коси и да бере череши. Майка му заръчала като тръгне, да направи в една ръкатка таратор за косачите, че вече започнали горещините, та да се разхладят. Казала му, че в подрума е сложила гърне мляко да се подквасва, та да го сипе в таратора. Съгласен бил. Вечерта отишъл на седянка у съседите, където очите му изтекли в румените бузи и богатата пазва на комшийската мома Цвета, та пил ракия в несвяст от мъка, че тя все едно го не виждала. Прибрал се по първи петли и захъркал, но люта жажда го изгорила призори, та станал и надигнал гърнето с мляко да угаси огъня в себе си. Изгълтал го на няколко глътки и пак си легнал. Като се събудил наближавало пладне и слънцето жарело немилостиво. Сетил се, че трябва да иде на ливадата и да занесе разхладително на косачите. Ама откъде мляко сега? Чудил се, въртял са, па се досетил – нарязал на дребно краставички, чесънче, копър и магданоз, сипал доволно солчица, па извадил ледена вода от бунара и сипал в съдинката със зелениите, добавил и малко оцет, опитал и му се сторило като мехлем на измъчената му от махмурлук душица.

Грабнал ръкатката, яхнал кончето и право на ливадата. А там под жежкото слънце баща му и братята пластели окосената трева и пот се стичала в очите им. Морни и пламнали от жега майка му и сестрите му беряли череши и бършели потни чела. Мъчела ги жажда, че нямало и чешма наблизо, а водата в бъклицата се била стоплила. Тогава пристигнал нашия айдук с пълната ръкатка с още студената и свежа вода със зелени билки, краставичка, лучец и още преди да му се скарат за закъснението подал на морните труженици съдинката, отпили и благословили. „Хубаво е, киселко" – рекъл старият му баща и така и останало името на тази славна лятна студена супа – „Косачко кисело".

След увлекателната приказка за Кулския айдук, гостите имаха възможност да опитат традиционното „Косачко кисело", приготвено по автентична рецепта в калайдисан котел със студена вода от бунара. За вкусното ястие се погрижиха майсторките Наденка Вълчева и Венка, които демонстрираха уменията си пред присъстващите.

Начело на журито в конкурса за ястия с билки и подправки застана самият Кулски айдук, а в оценяването му помагаха доказаните кулинарни майстори Наденка Вълчева, Цветелина Маркова, Цветомира Иванова и Силвия Христова.

В надпреварата участваха 35 традиционни и авторски рецепти. След оспорвана конкуренция отличията бяха присъдени на:
• Първо място – Изабела Груева;
• Второ място – Илонка Тодорова;
• Трето място – Вълка Микова.

Носителката на третата награда Вълка Микова представи питка със сирене и масалце, овкусена с подправки и коприва, ефектен домашен кекс, отличаван и в други кулинарни конкурси, както и разядка, приготвена от сварени яйца, майонеза, извара, саламурено сирене, чубрица и леко запечени орехи.

Поощрителни награди получиха Ивета Иванова от село Раковица, Корнелия Иванова, най-младият участник Йорданка Верова и Вероника Пламенова от село Старопатица. Отличията бяха осигурени от кмета на Община Кула д-р Владимир Владимиров и от секретаря на Народно читалище „Просвета 1882" – Кула.

Празничната програма продължи с фолклорен концерт. На сцената се изявиха Народен хор „Кулченки" съвместно с Народно читалище „Надежда 1906" – село Раковица, с ръководител Владислав Перов. В концерта участие взе и Корнелия Иванова – секретар на Народно читалище „Пробуда 1925" – село Старопатица, която заедно с певиците-самодейци от селото изпълни любими народни песни.

Дарители на третото издание на кулинарния фестивал и конкурс за ястия с билки и подправки „Айдушко едене" бяха д-р Владимир Владимиров – кмет на Община Кула, Тихомир Генов – пазител на местните традиции и фолклор, внук на легендарния войвода от Старопатица Гено Минков, както и Наско Цанов от Сдружение „Северозапазване".