Пристан за топлина и споделени спомени: Истории край Дунава с Надежда Гъжева

Днес в рубриката "На раздумка с Яна Маринова" гостува Надежда Гъжева, общественик, бивш стопански ръководител, бивш председател и дългогодишен член на Пенсионерски клуб "Белият Дунав". Името на пенсионерския клуб не е избрано случайно. "Белият Дунав" е израз на надеждата за чисти, бели и светли дни, в които хората от третата възраст могат да намерят уют, разбиране и топла дума. Под дългогодишното председателство и активно участие на Гъжева, клубът се утвърждава не просто като място за срещи, а като истинско средище на духа, където традициите се пазят, а приятелствата се заздравяват с всяка изминала година.

Нашето наименование "Белият Дунав" на клуба е хубаво. Дори някъде, като отиваме по страната и правим срещи с други клубове, те го удължават, свързват го с онази епична песен за "тихия бял Дунав". Аз съм много развълнувана, че Община Видин в месец юни празнува деня на р. Дунав, а аз съм видинлийка и съм израснала на тази река. Тя е част от мен и дори си мисля, че Видин няма да е Видин, ако го няма Дунава. Той е сърцето и душата на Видин...Ние направихме една разходка до Ново село, до колегите от клуба там. Това не беше просто разходка, а с автобусче покрай Дунава, за да разберем някои забележителности, които не ги знаехме...По пътя спряхме в Ясен, видяхме една хубава чешма там, видяхме и рибарниците. По-нататък в с. Флорентин видяхме остатъците от една римска крепост и останки от турска баня, които не сме знаели...Продължихме към Ново село и местността Камъка - непроходимо е за съжаление, не може да се влезе...Колегите от Ново село ни посрещнаха още на избата. Аз съм много впечатлена, това е съвременно предприятие, което може би е сърцето на винопроизводството в България.

В месеца, посветен на река Дунав, разговорът между двете дами тръгва като една своеобразна виртуална разходка именно по неговото крайбрежие, за да достигне до вечния топъл пристан на приятелството:

Изпитахме голямо удоволствие от тази разходка покрай Дунав и получихме много информация. Ние не знаехме забележителностите на Дунава, а да не говорим за красотата. Много ни е хубаво крайбрежието!... На нашата възраст ние имаме изградени многогодишни приятелства и в Ново село много от нас си откриха стари приятели. Дори те настояваха да отидем по домовете им, за да ни наберат цветя и плодове. Ние се сетихме за старите преживявания и приятелства, било по лагери, било по някакви други неща, където сме се свързвали. Приятелството за нас възрастните хора е много важно! То изпълва не само със съдържание живота, изпълва душата ни с радост и светлина.

Повече по темата, чуйте в звуковия файл.