Доброто има лице: Две ученички от Враца върнаха портфейл с голяма сума пари

В свят, в който често чуваме за измами, престъпления и липса на човечност, една история от Враца ни напомня, че доброто все още съществува. Две осмокласнички - Ния Кожухарова и Никол Матеева, показаха с действията си какво означават честността, съвестта и уважението към другия човек. Преди няколко дни момичетата се разхождали в центъра на града, когато забелязали оставен на пейка портфейл. Вместо да подминат или да се възползват от ситуацията, те веднага решили да открият собственика му. Повече за добрия пример разказа Никол Матеева:

"В центъра се разхождахме, аз бях с една моя приятелка и го намерихме на една пейка и просто спряхме да видим какво е. Видяхме, че е портмоне и си помислихме, че е на някои от околните деца, защото имаше, видимо, малко по-големи от нас хора. И ги попитахме дали е тяхно, обаче казаха, че не е. И ние отворихме портмонето тогава да проверим дали има документи, или информация, с която да можем да се свържем със съответния човек. Видяхме, че нямаше нито банкоматни или лични карти, нямаше нищо такова. Имаше едно листче, пишеше информацията на жена, Кръстяна се казва... И аз просто се чух с мама и мама каза да отида в полицията и да го предам там и те да я намерят... Изобщо не ни е минало през ума да вземем парите. Защото знам, че няма да се почувстваме добре, ако на нас ни го направят или на наш близък човек. Защото от полицията казаха, че има доста голяма сума пари в портмонето. И много дори се зарадвахме, като разбрахме, че е намерила портмонето и е дошла да си го вземе."

"Получих телефонно обаждане от непознат номер, оказа се възрастна жена, която се казва Кръстяна от село Добруша и тя сподели с мен, че момичета от нашето училище са намерили нейното изгубено портмоне, занесли са го в полицията и тя много искаше да благодари и да дадем публичност на тази доблестна постъпка. Наистина това е един много благороден жест, тъй като впоследствие се разбра от полицията, че е имало много голяма сума пари в него, защото жената е със заболяване и са ѝ необходими за лечение. Изказвам възхищението си от постъпката на децата."

Кръстяна Каменова от село Добруша разбира за липсата на портмонето, докато пазарува в голям хранителен магазин. Връща се по всички места, на които е била, включително и на въпросната пейка, но без резултат. В тази история Кръстяна среща и огромна подкрепа от момчето, което по принцип я вози от село Добруша до Враца. За своя тежък ден, но със щастлив финал, Кръстяна разказа:

"Бях във Враца по медицински проблеми, платих каквото имаше да плащам и по пътя седнах на една пейка да се обадя на едно момче, което ме закара до Враца, да си ме върне и от там се срещнах с момчето, отидох да пазарувам и нямам портмоне. Момчето се оказа изключително коректно, върна ме, няма го, отидох до пейката и там го няма. През това време ми се обади дъщерята, че са ме търсили от полицията и аз се досетих, че е свързано с портмонето. Момчето веднага ме върна в Районното и през цялото време беше с мен, браво на него... За мен това е жест, който показва, че младите хора в България ги има, съществуват. Аз им благодарих и на тях, и на родителите, те са изградени момичета вече, само им желая да са живи и здрави и с характера, който имат, ще вървят напред." 

На следващото си ходене във Враца, Кръстяна планира да се срещне с момичетата и техните родители, за да може да им благодари и на живо.

Най-впечатляващото в тази история е, че Ния и Никол не търсят признание. Те не се смятат за герои и дори не са разказали за случилото се на своите съученици. Според тях всеки човек трябва да постъпи по същия начин. Тази скромност прави доброто им дело още по-ценно. Техният пример ни кара да се замислим. В живота често се изправяме пред избори, които показват какви хора сме. Понякога е по-лесно да мислим само за себе си, но истинските ценности се проявяват тогава, когато изберем честността пред личната изгода.

Ния и Никол доказаха, че възрастта няма значение, когато става дума за морал и отговорност. Те са пример за своите връстници и за всички нас. Тяхното добро дело показва, че доброто не се измерва в пари или награди, а в способността да помогнеш на човек в нужда.

Историята на двете момичета е доказателство, че доброто съществува и че всеки от нас може да бъде носител на промяната. Нужно е само да постъпваме правилно, дори когато никой не ни наблюдава.

Повече може да чуете в звуковия файл.