Оценката показва моментен резултат, докато наученото променя живота

Поредният випуск завърши училище. Подготвени ли са сегашните зрелостници да се справят с предизвикателствата пред тях. Обръща ли внимание нашата образователна система върху развитието на умения, които да им помогнат в живота, да осмислят и анализират или учебните програми все още залагат на „трупането на знания“? Проблемът за функционалното образование е сред най-дискутираните у нас през последните години. Катализатор се оказаха катастрофалните резултати на българските 15-годишни ученици в международното изследване PISA. Говорим за това в медийното пространство, но дали реалното му прилагане на практика не изостава? Коментира Албена Зотева, специалист подкрепа на училищни екипи към програма "Училища за пример" на "Заедно в час".

„За мен функционалното образование не означава повече уроци или повече учебници, означава ученикът да може да използва това, което е научил, когато излезе от класната стая. Аз съм голям оптимист, защото като ментор в програма „Училища за пример“ на „Заедно час“ виждам все повече учители със страхотни практики в часовете, които искат да променят начина, по който преподават. Наскоро наблюдавах урок в училището „Св. св. Кирил и Методий“ в Криводол, където аз съм ментор. Единият от учителите, както и всички колеги също го правят, вместо да обяснява новото съдържание в продължение на 30 минути, направи така, че учениците работеха по казуси, обсъждаха различни решения. Така те сами достигнаха до новите знания. Учителят беше този, който ги водеше, който задаваше въпроси и насочваше мисленето. Това е голямата промяна не само какво учим, а как учим.“

Според Албена Зотева българските ученици учат много, но въпросът е дали могат да използват знанията в реални житейски ситуации.

„Добрата новина е, че  учебните програми включват умения като критично мислене, работа в екип и комуникация. Предизвикателството е как тези умения да се развиват в рамките на всеки учебен предмет. Тук е ролята на програма „Училища за пример“ на „Заедно в час“. Ние показваме как предметното знание може да върви ръка за ръка с развитието на умения. Тук не става въпрос да се учи по-малко, а да се учи по-смислено.“

Според Албена Зотева учениците могат още в училище да бъдат ориентирани към бъдещите си професии, но да бъдат оставени те сами да разкрият какво ги мотивира.  Като добър пример тя посочи професионалната гимназия по транспорт в монтанското село Владимирово, където целенасочено се развиват практически умения и траен интирес към професията.

„Радващо е, че голяма част от учениците след завършването си се реализират именно по специалността, която са избрали и това показва, когато обучението е свързано с реалната практика.“

Програма „Училища за пример“ покрива училища от различни населени места, включително и в отдалечени райони. Мисията е достъп до качествено образование за всяко дете, без значение къде се намира то, каза Албена Зотева.

„Ние от програма „Училища за пример“ работим две години с училищните екипи и знаем, че промяната не става за един едни срок. Учителите получават обучение, менторска подкрепа и възможност да обменят опит с колеги от цялата страната.“

През следващата учебна година към програмата ще се присъединят и две училища от област Видин- ОУ „Христо Ботев“ в село Раковица и СУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Ново село.

„Като ментор в програма „Училище за пример“ виждам отблизо колко голяма промяна може да се случи, когато учителите не остават сами. Работим в училищни екипи от цялата страна, с учители и директори, с училищно ръководство и аз съм много щаслива, влизаме в класните стаи. Ние отиваме там за подкрепа. Не даваме готови рецепции, но работим заедно върху планирането на уроците, активност, участие на учениците, обратната връзка, лидерството и училищната култура. Разбира се всичко това е съобразено с нуждите и е в контекста на училището. Когато учениците задуват въпроси, аргументират мнението си, решават реалин проблеми, получават смислена обратна връзка.“

Според Албена Зотева в училище трябва да се обръща повече внимание на преживяване в класната стая, не толкова на оценката, защото тя показва моментен резултат, докато наученото променя живота.

„Аз вярвам, че в България има много вдъхновяващи учители. Всеки ден го виждам и те показват, че когато оставим ученика в центъра на учебния процес, да му дадем възможност да мисли, да пита и да създава, резултатите идват. Промяната няма да стане с една реформа или с един нов учебник. Тя започва във всяка класна стая, във всеки урок и във всеки учител, който вярва, че учениците могат повече и си пожелавам повече такива класни стаи.“