125 години Иван Табаков: Живот, творчество и европейско влияние

Тази година се навършват 125 години от рождението на класика в българското изкуство Иван Табаков. Той е роден на 18 септември 1901 г. в София в семейство, в което музиката заема централно място. Още от ранно детство той расте в атмосфера, изпълнена със звуците на класическото изкуство. Самият Иван проявява талант към цигулката, а сестра му Цветана Табакова по-късно се утвърждава като една от изявените български оперни певици. Въпреки силната музикална среда, младият Табаков постепенно открива истинското си призвание в живописта. Вероятно именно съчетанието на художествена чувствителност и музикална култура оформя неговия фин усет към цвета, светлината и човешкия образ. Макар първите му творчески стъпки да преминават между музиката и рисуването, изборът му в крайна сметка е категоричен - той посвещава живота си на изобразителното изкуство, където изгражда собствен почерк и се превръща в един от стойностните български художници на XX век. В негова чест в преддверието на Голямата зала на Художествената галерия "Иван Фунев" при Регионален исторически музей-Враца е подредена изложба на част от неговите произведения.

"Той е много почитан художник от ново място, от нова галерия и също така и врачанската художествена галерия. Имаме една малка колекция от него, но си я показваме винаги на всяка една годишнина и заради това държим неговите творби да се видят колкото се може повече от публиката. Иван Табаков е роден на 18 септември 1901 година в София в семейството на Борис и Невенка Табакови, като дете родителите му го ориентират към музика. Това е едно музикално семейство, но в един момент от живота си той избира да се посвети на живописта. Така постъпва в Художествената академия и завършва при знаменитите професори Никола Ганушев и Никола Маринов. През 1926 година Иван Табаков заминава за Франция, защото се страхува от репресии заради леви убеждения, но не само заради леви убеждения, но и за да учи. Той там пребивава в Париж до 1932 година, където се школува и активно излага свои творби с популярните си дамски портрети от 1930 и 1931 година. Участва в есенния салон, а година след това показва свои картини и в салона на Независимите. След завръщането си у нас Иван Табаков започва да рисува морски пейзажи, вероятно повлиян от дружбата с маринистите, известни по това време Александър Мутафов и Марио Жеков. През 1933 година той открива първата си от общо три самостоятелни изложби в родината, предимно с картини от парижкия си период, но излага също така портрети и творби с битови сцени от селския живот, както доста художници през 30-те години на миналия век се занимават и се вдъхновяват от живота на българския селянин и работник. Освен че пресъздава множество сюжети, почерпени от родна земя, художникът пътува и по целия свят и произведенията му се приемат добре зад граница. Така на Венецианското биенале през 1942 година той участва с портрет на писател Георги Райчев и привлича интереса на италианската преса, а Миланската академия на изкуствата го обявява за свой почетен член. Иван Табаков оставя трайна следа, основно като портретист и пейзажист, но изкуствоведите го причисляват и към авторите, които силно се влияят от импресионизма и като художник, търсещ светлината. Това се вижда и в неговите творби. В Парижката академия „Жулиан“, неговите професори Албер Бенар и Марсел Баше го стимулират да се докосне до високата академична школа на Стария континент, където той преоткрива интересите си към портрета, пейзажа и натюрморта", разказва Христо Божков, уредник в Художествена галерия "Иван Фунев" при Регионален исторически музей-Враца.

125 години след рождението на Иван Табаков неговите картини продължават да пазят жив духа на една епоха и чувствителността на един голям художник. Те ни напомнят, че изкуството е памет, но и разговор между поколенията. С признателност към неговия талант и към оставеното наследство отбелязваме тази годишнина с убеждението, че мястото на Иван Табаков е сред онези творци, чието присъствие в българската култура остава непреходно. Нека днешната среща бъде покана да погледнем по-внимателно, да почувстваме по-дълбоко и да съхраним паметта за един от класиците на българската живопис.