За какво се харчат парите от Фонда за пътна безопасност?

Стотици милиони, събрани от глоби на шофьори, стоят неизползвани по сметки, докато черната статистика по пътищата у нас продължава да расте. Официални данни от доклад на Сметната палата за периода от 1 януари 2021 до 30 юни 2025 г., показват разминавания, като парите от Фонда за безопасност на движението, вместо за сигурност по пътищата, са се харчили за патрулки, униформи, климатици. Публична тайна е, че средствата се ползват и като фискален буфер в държавния бюджет, както посочват някои експерти по пътна безопасност. Иначе в самия фонд има натрупани над половин милиард лева, генериран основно от електронни фишове и глоби.

Владимир Тодоров от Българската асоциация на пострадалите при катастрофи коментира за Радио ВИДИН, че всъщност за първи път държавен орган посочва, че средства за пътна безопасност има, но не се ползват по предназначение.

"Проблемът е, че решенията, които се вземат се вземат еднолично само от едно министерство и то се вземат приоритетно за техните нужди, но тези нужди са извън пътната безопасност. За да случи процесът нормално, трябва да бъдат ангажирани и други министерства, НПО секторът трябва също да бъде включен в харченето на тези пари... Не би трябвало да ни притеснява, че примерно ще се финансират инфраструктурни решения. Знаем, че в държавата има около 130 места с концентрация на ПТП... Имаме проблеми с инфраструктура, имаме проблеми с годишни прегледи, с автошколи. Няма национална кампания по отношение на пътната безопасност... На преден план излиза и липсата на тези лаборатории за изследване на наркотици... Три, четири лаборатории трябва да бъдат направен в спешен порядък..."

Притеснителното е, че на фона на сериозната ситуация с пътния травматизъм у нас, голяма част от средствата от Фонда за безопасност на движението не се ползват изобщо, допълни още Владимир Тодоров.

Проблемът със средствата за пътна безопасност стигна и до най-високо ниво в Министерството на вътрешните работи. Вътрешният министър Иван Демерджиев обясни, че още преди доклада на Сметната палата е направил пълен преглед на фонда и е издал категорични указания как ще се процедира със средствата оттук нататък, за да се спре изтичането им по странични пера.

"Първото нещо, което направихме, е да проверим за какво се харчат парите за пътна безопасност... Така че още тогава стана ясно, че средствата са използвани не съвсем по предназначение. Незабавно взехме мерки да преустановим тези практики..."

Докато институциите пренареждат бюджетите си, Северозападна България остава един от регионите с най-сериозни предизвикателства пред пътната безопасност, от интензивния трафик към Дунав мост 2 до липсата на адекватна пътна мрежа. Ето какво споделиха видинчани за сигурността на пътя и за какво трябва да се харчат парите от глоби.

"Правят обзавеждане на полицията, на автомобили, гледай сега и там трябва нова техника, защото ЕС нали има изискване. Не трябва да се изразходват за това тези средства и хората да знаят за какво се харчи... България е много добра държава, много има в нея и сега има и все се краде... Знаем, че парите не се харчат по предназначение. Ето глобяват ни, отивам там, купуват си джипки, камиони и седят двама човека там... Разбира се, трябва по предназначение. Тия глоби да се оправят дупки, пътища да се оправят..."

В края и малко конкретика от доклада на Сметната палата, който показва мащаба на проблема с Фонда за пътна безопасност. Към момента в него стоят около 520 милиона лева. Това са пари от глобите за превишена скорост и други нарушения на пътя. От целия този огромен ресурс, МВР е успяло да похарчи едва около 125 милиона. Докладът на Сметната палата, разкрива, че едва 38% от средствата от глоби (47,6 млн. лв.) се използват с пряко влияние върху пътната безопасност, като парите са отишли за системи за видеонаблюдение (27,4 млн. лв.), тестове за алкохол и наркотици (13 млн. лв.) и камери за скорост (7 млн. лв.). Други 54% (67,3 млн. лв.) имат само частично влияние, тъй като закупените патрулни и специализирани автомобили често се отклоняват за масови полицейски дейности и охрана на обществения ред, вместо само за пътен контрол. Останалите 8% (10,2 млн. лв.) са изразходвани без особена връзка с пътната безопасност за несвойствени разходи на МВР, сред които текущи ремонти на сгради, покупка на климатици, офис техника, канцеларски материали, служебни облекла, както и за провеждане на семинари с журналисти и конкурса "Пътен полицай на годината". Нещо повече, поради застояване на парите по сметките, инфлацията вече е "изяла" над 115 млн. лева от тяхната реална стойност. В същото време, всяка трета обществена поръчка на вътрешното министерство за нова техника или камери за контрол се проваля или се забавя. На фона на всичко това, черната статистика по пътищата у нас, включително и в нашия Северозападен регион, продължава да расте. Дали новите разпореждания на МВР ще превърнат милионите от банковите сметки в реална безопасност по пътищата у нас, предстои да разберем.