10 000 малки руски есетри бяха пуснати в Дунав край село Гомотарци

Общо 10 000 руски есетри бяха пуснати в река Дунав при видинското село Гомотарци. Видът е критично застрашен, а рибите са отгледани в плаващ развъдник в Австрия. Събитието е част от международен проект, финансиран е по програма LIFE на ЕС. Целта е възстановяването на популацията на четири вида есетри, обитаващи Дунав.

Рибите, които бяха пуснати в река Дунав, са на възраст 2-3 месеца. Отглеждането им е плод на сериозни научни изследвания, обясни  Стоян Михов, ръководител на програма „Води“ към WWF-България.

„Това е един международен проект, в който и България участва с партньори от много дунавски държави, включително Австрия, Румъния, Унгария. Ние се опитваме така пилотно да направим един чисто научен подход по възстановяване на есетровите популации чрез размножаването им в условия, близки до естествените, поне във вода, в която те трябва да живеят останалата част от живота си.“

Макар и все още да се среща в река Дунав, видът вече е критично застрашен. Има опасност да последва съдбата на други два, които вече са изчезнали, каза Яна Велина, главен експерт дирекция „Национална служба за защита на природата“ в Министерство на околната среда и водите.

„Това е един от четирите вида есетри, които все още се срещат в страната. Това са руска есетра, чига пъструга и моруна. Два вида вече са безвъзвратно изчезнали в Дунав и в Черно море. Това са шипа и немската есетра.“

Човешката намеса е основна причина за застрашителното намаляване на есетровите риби. Сега е нужна отново човешка намеса, за да бъде възстановена, каза Стоян Михов.

„Рибките се отглеждат на една голяма плаваща люпилня, на един кораб в Австрия, във Виена, с дунавска вода и ги пускаме тук, в село Гомотарци, в българския участък на реката, тъй като, ако пуснем рибките горе, при Виена, докато стигнат до тук има страшно много прегради, бариери, "Железни врата" и тези всички прегради не позволяват на рибките да тръгнат надолу по течението и да достигнат крайната си дестинация, именно - Черно море.“

Когато пораснат есетровите риби ще се върнат отново само няколко пъти, за да пуснат хайвера си.

„Ние ги подпомагаме сега, за да могат след около 10-15 години да се върнат отново в река Дунав, защото те съзряват много късно, на около 10-15-годишна възраст, руските есетри и се надяваме, че те, когато се върнат тук, ще запомнят вкуса и мириса на река Дунав, ще се върнат да се размножават в този участък на реката.“

Възстановяването и опазването на популацията е грижа на хората.

„Голяма част от рибките не оцеляват. Има много сериозно бракониерство и сме унищожили голяма част от местообитанията, където те се размножават с построяването на "Железни врата", с дигирането на река Дунав сме унищожили голяма част от есетровите местообитания.“

В България риболовът на есетри е забранен от над 15 години, като последната въведена заповед, е безсрочна, обясни Яна Велина.

"Към момента законодателството няма да се променя, като те са забранени единствено по реда на временна забрана, тъй като сме оптимисти в дългосрочен план, че благодарение на усилия като днешното, популацията ще се възстанови в някаква степен. Затова е много важно тази забрана да бъде спазвана, особено от местните общности, от рибарите, които дори при случаен улов, есетрите трябва да бъдат освобождавани обратно."

Някои от рибите са маркирани, за да може да се проследи тяхното движение, каза Стоян Михов.

„Много дребните риби само по ДНК можем да ги разпознаем по-късно, но по-едричките ги маркираме с цветни маркери... Някои от още по-големите ги маркираме с чипове като домашните любимци и вече този чип е уникален, ако някоя от тези риби е хваната, тя може да бъде разбрана точно откъде е, кой е номерът, кои са ѝ родителите и да видим как расте точно този индивид."

Зарибяването край село Гомотарци е едно от първите по международния проект. Над един милион малки естери ще бъдат пуснати в река Дунав до 2030 година.