Васил Левски и Врачанският комитет: История, която остава жива

Този месец отбелязваме годишнината от рождението на Васил Левски. На 18 юли по нов стил традиционно почитаме Апостола на свободата, но малцина знаят, че около рождената му дата всъщност има въпроси, на които историците и до днес не могат да дадат категоричен отговор.

Оказва се, че не е запазен оригинален документ, който еднозначно да посочва кога е роден Васил Иванов Кунчев. Затова освен официално приетата дата - 18 юли 1837 година, съществуват и други хипотези, според които Левски може да е роден няколко години по-късно.

За фактите и за това защо този спор продължава и днес разговаряме с историка, писател и режисьор Искрен Красимиров.

"Любопитен момент около 6 юли (по стар стил), датата, която приемаме за рождена дата на Апостола, е че в историографията не разполагаме с нито един оригинален писмен документ, който да посочва точно деня и годината на раждане на Левски. Липсата на категорични доказателства поражда спорове, хипотези и несъответствия около тази възприета дата. Традиционно приетата дата е 18 юли 1837 г. (по стар стил — 6 юли). Тя добива гражданственост в края на XIX век благодарение на първите биографи на Апостола — Георги Димитров и Стоян Заимов, и е утвърдена и чрез свидетелства на негови близки родственици. Други алтернативни дати също набират популярност, като 1840 г. Напоследък редица изследователи, сред които и проф. Пламен Митев, допускат, че годината на раждане може да е 1840, като правят изводи от свидетелските показания на Левски пред турския съд в София. Съществува и друго тълкуване, според което, ако се съпоставят неговите думи за възраст, се получава дори по-късна година — около 1847 г. Но в българската историческа наука най-широко приета остава хипотезата за 1837 г., макар че дебатът продължава и до днес."

Независимо коя е точната година на неговото раждане, едно е безспорно - само за няколко години Васил Левски успява да изгради най-добре организираната революционна мрежа в българските земи. И преди 154 години, на 10 юли 1872 година, по негова инициатива е създаден Врачанският частен революционен комитет. Той бързо се превръща в един от най-важните комитетски центрове в Северозападна България и играе ключова роля в делото на Апостола. Как Левски стига до Враца, кои са хората, с които работи тук, и какво място заема врачанският комитет в революционната организация - отново разказва Искрен Красимиров.

"За първи път Васил Левски посещава Северозапада и в частност Врачанско на път за Общото събрание на БРЦК от Букурещ, което се състои в края на април и началото на май през 1872 г. Той сам пише в тефтерчето си: „На 6 април тръгвам за Влашко през оряховската граница“, т.е. през град Оряхово — граничен пункт за преминаване на Дунав. Съпровождан от своя охранител  Гроздьо от село Български извор, Апостола минава през селата Караш, Струпец, Курново, Старо село, Царевец и Кремена. Повечето от тях са в община Мездра и община Роман. След Общото събрание Левски започва да изгражда и окръжни центрове на своята комитетска мрежа на ВРО и на 1 юли отново през Оряхово Апостола се връща в Българско, както той нарича България. Няколко дни по-късно, на 10 юли, във Враца в дома на Мито Цветков-Бакалбашийски е основан Врачанският частен революционен комитет. Негов пръв председател става Кръстьо Новкиришки, а подпредседател — Мито Анков. Левски пише писмо на 17 юли 1872 г. до новосформирания врачански комитет, с което им дава нужните указания за работа. Няколко месеца по-късно, на 28 август, Апостола пристига във Враца и отсяда в хана на Стояно Голеца. На следващия ден в църквата „Свето Възнесение“ се свиква събрание на местния комитет в подножието на водопад Скакля, по негово предложение. Комитетът е оглавен от подпредседателя Мито Анков, а група врачански дейци са натоварени с отговорната задача да направят посещение до светинята на Рилския манастир и до тамошното монашеско братство. В началото на септември Апостола тръгва на обиколка из Северозапада — нещо, което може би вашите слушатели не знаят. Той посещава Берковица и Лом, съпровождан отново от врачанския председател Мито Анков. А на връщане Левски минава през селата Галатин, Девене, Баница, Тишевица, отново Кремена и Лик. В някои от тези села и до днес има къщи-музеи, които пазят паметта за посещението на Апостола в нашия Северозападен край. И броени дни след тази обиколка, както знаете, на 22 септември е осъществен фаталният Арабаконашки обир. Авантюристичните действия на Димитър Общи довеждат до масови арести. Разкрита е голяма част от комитетската мрежа, след което самият Левски е заловен, съден и обесен. Но, както сам казва: „С моята кончина не свършва пътят, който тепърва има да извървите."

Историята пази и въпроси без окончателен отговор, и факти, които времето не може да промени. Дали Васил Левски е роден през 1837-а или през 1840 година вероятно още дълго ще бъде тема за научни изследвания. Но делото му остава безспорно - създадената от него комитетска мрежа поставя основите на организираното националноосвободително движение, а Врачанският частен революционен комитет е сред най-ярките примери за това как идеите на Апостола намират своите съмишленици из цяла България.