Теди Генова: Емоционално незрелите родители повтарят модели от детството

Има теми, които не се виждат с очите, но остават с нас дълго след детството. Те често се проявяват не като конкретен спомен, а като усещане - в начина, по който общуваме, поставяме граници или търсим близост с другите. В рубриката "Психолог на помощ" днес говорим за емоционално незрелите родители - понятие, което не винаги е познато, но много хора разпознават в собствения си опит. Това са ситуации, в които детето израства с родители, които трудно разпознават или управляват собствените си емоции, което неминуемо оставя следа в развитието му.

С психолога Теди Генова ще говорим за това как се проявява емоционалната незрялост в родителството, как влияе на децата в дългосрочен план и защо тези модели често се повтарят и в зрелия ни живот. И най-важното - може ли човек да прекъсне този кръг и да изгради по-здрави и осъзнати отношения със себе си и с другите.

"Емоционалната зрялост, както и много други неща в нашия живот, разбира се, не идва автоматично с възрастта или с родителството, защото тя е процес, който се изгражда чрез личния опит, чрез личните осъзнавания и чрез емоционалната среда. Много емоционално незрели родители всъщност самите те са били деца, чиито емоции са били пренебрегвани, осмивани или потискани. А когато човек е израснал в среда без емоционална сигурност, той често не развива умения да разпознава, регулира и изразява чувствата си. И така в зряла възраст може да функционира външно успешно, но вътрешно да остава емоционално крехък, импулсивен или зависим от контрол и одобрение. Понякога причината е и травма, може да е хроничен стрес, липса на достатъчна лична саморефлексия, както и културни модели, според които емоциите са слабост. Тези родители обикновено виждат поведението си като нормално, тъй като самите те са израснали по подобен начин. Много от тях не разбират, че липсата на емоционална наличност също е форма на психологично въздействие. В крайна сметка детето може да има осигурени дрехи, храна и образование, но да расте с дълбоко усещане за емоционална самота. Често тези родители минимизират чувствата на детето, обръщат разговора към себе си, трудно поемат отговорност или реагират защитно при критика. Понякога децата израстват с усещането, че трябва непрекъснато да заслужават любов, внимание или приемане от страна на родителите. Човек може да даде емоционално само това, което в някаква степен сам е преживял. И ако един родител никога не е бил утешаван, не се чувства чут и емоционално приет, то той често не знае как да го направи за собственото си дете. При някои хора дори близостта активира страх — страх от уязвимост, от зависимост, от отхвърляне. Такива хора могат да изглеждат студени, критични и дистанцирани, но под това често стои собствена непреработена болка. Други родители вярват, че строгостта изгражда характер, а емоционалността разглезва. Но както казахме, това са модели, които се предават през поколенията и някъде трябва да бъдат прекъснати", каза Теди Генова.

Темите от детството рядко остават само в миналото. Те често се пренасят в начина, по който общуваме, в изборите, които правим, и в трудностите, които срещаме в отношенията си. Емоционалната незрялост не винаги означава липса на любов, а по-скоро трудност да се разбират и изразяват чувствата по здрав начин. И именно това може да остави следи у децата, които по-късно да търсят своя баланс в зряла възраст. Но осъзнаването на тези модели е първата и най-важна стъпка към промяна. А ние ще продължим да ви срещаме с теми и разговори, които помагат да разбираме по-добре себе си и света около нас.