Културен паспорт и ваучери за транспорт предлагат неправителствени организации

Близо 60% от пълнолетните българи не са посетили нито едно театрално представление през предходната година, а над 37 на сто не са прочели книга, сочи годишният индекс „Достъп до култура“. Данните продължават тревожната картина на дълбоко регионално и социално разслоение. Организатори на мащабното проучване са „Обсерватория по икономика на културата“, „Фабрика за идеи“ и „Асоциация за развитие на София“. Неправителствените организации, които стоят зад него, предлагат културен паспорт за младежите и ваучери за транспорт за хората от малките градове и селата, за да отидат на представление или кино.

За първи път е проведено и национално представително социологическо изследване „Културно участие и въвеждане на културни паспорти за деца, младежи, ученици и студенти“. Обхванати са ученици и младежи на възраст 6-18 години от областните градове в България. Финансирано е от фондация „Лъчезар Цоцорков“. Над 95% от децата и младежите в България заявяват, че биха използвали културен паспорт с годишен бюджет за посещение на културни събития, сочат резултатите.

Основна задача в това изследване е да бъдат тествани въпросите, свързани с културния паспорт и дали изобщо децата имат интерес да бъде въведен, обясни д-р Диана Андреева, директор на фондация „Обсерватория по икономика на културата“.

„Резултатите показват едно активно участие на младите хора в творчески дейности и на един от основните въпроси: „За последните 12 месеца дали сте посещавали културно събитие?“, като тук под културно събитие имаме предвид театър, концерт, кино, изложба, фестивал или музей, галерия едва 4,5% и половина от анкетираните на възраст от 6 до 18 години отговарят, че не са посещавали. Най-големият дял - над 41% са отговорили, че са посещавали от един до три пъти, като често това е единично посещение в рамките на цялата година. Ето защо следващите ни въпроси, които сме задавали, са свързани с училището, доколкото организираните културни посещения в училище по някой път се явяват основният достъп на младата аудитория в рамките на културни дейности, т.е. училището е основен фактор за културно участие.“

В същото време изследването откроява сериозни различия в достъпа до култура според мястото на живеене.

„Транспортните проблеми са също една пречка за участие в културни дейности. Тук парадоксален е фактът, че в София са концентрирани огромна част от културните дейности. Имаме изключително широк достъп в рамките на столицата. Липсата на време и транспортни проблеми, т.е. времето за транспорт и за достигане до културната дейност също са фактор за неучастие. В по-малките областни градове също липсата на средства, финансови средства дали са в семейството или личните средства, които имат децата, това  също е фактор за неучастие.“

Изследването потвърждава важната роля на образователната система за културното участие на младите хора. Над 60% от учениците участват поне веднъж годишно в културни дейности, организирани от училище – концерти, представления, изложби и други инициативи.

С напредването на възрастта обаче участието намалява, което показва необходимостта от нови механизми за поддържане на интереса към културата сред по-големите ученици и младежи.

Почти единодушна подкрепа получават културните паспорти. Ако разполагат с годишен бюджет от 50 евро за културни дейности, 75.6% от анкетираните са заявили, че със сигурност биха го използвали, а още 20.2% – че по-скоро биха го използвали.

Идеята за „културен паспорт“ е представена за първи път преди 4 години. Предлага се държавата да осигурява годишна сума от 50 евро за ученици и студенти до 26-годишна възраст. Според д-р Диана Андреева това би струвало на държавата около 65 милиона евро ежегодно, като по думите ѝ инвестицията е постижима.

„Тази практика и модел, който ние предлагаме, е дигитална форма на културен паспорт. Включват се всички културни дейности, без значение кой ги създава- дали е публична институция или общинска, или държавна, дали е частна неправителствена организация, особено там, където говорим за фестивали. Те са една от най-предпочитаните културни дейности за участие, заедно с киното и театралните представления. Това би дало един огромен стимул, в това число, когато има дигитална платформа и на държавата да проследява всяко едно дете- неговото потребление през годините, каква е успеваемостта и какъв е достъпът по различните общини и населени места.“

Според Диана Андреева е изключително важно за децата от по-малките населени места да бъде въведен транспортен ваучер, за да не бъдат лишавани от достъп.

Над 43% от децата и младежите у нас никога не участват в творчески занимания като музика, танци, театър, рисуване, фотографии и други форми на артистично развитие, сочат още данните от националното представително социологическо изследване „Културно участие и въвеждане на културни паспорти за деца, младежи, ученици и студенти“. В него фокусът е върху младите хора, но вече четвърта година се провежда и мащабно национално социологическо изследване за България- индекс „Достъп до култура“. Инициатор е сдружение „Фабрика за идеи“. Продължение е на дългогодишна мисия, обясни Янина Танева, съосновател на „Фабрика за идеи“.

„Когато започнахме да работим в малки населени места преди повече от 10 години- в села, с нашата програма „Резиденция баба“ всъщност доказахме, най-вече имахме такава очевидна хипотеза, че стереотипите, че в малките населени места едва ли не няма интерес към културни събития от различен сорт, просто срещите ни с хората, работата ни с артисти по места абсолютно доказа, че това не е вярно. Искахме да го докажем и с издание... Успяваме вече четвърта година да намерим финансиране за изследването. Това, което данните показват е, че достъпът до култура, изобщо разговорът за културни права в България за съжаление до появата на нашите данни го нямаше.“

Според Янина Танева, у нас не се отдава достатъчно значение на достъпа до култура, а тя е изключително важен фактор не само за българската идентичност.

„Тя е превенция на социална изолация, ментално здраве, приобщаване и всички онези неща, които, ако не бъдат адресирани, всъщност водят до много по-тежки последствия и за бюджета, и за обществото ни като радикализация, самота и така нататък. Това са теми, които в Европейския съюз и не само, във Великобритания, в Германия вече има цели стратегии, които говорят за самотата, защото тя засяга изключително драстично икономика, здравеопазване и т.н. Ние се опитваме да назовем културата като едно  универсално решение, едно хоризонтално решение на много от нашите проблеми“

Започвайки от малките населени места, от „Фабрика за идеи“ доказват, че  проблемът е много по-широк и засяга цялата страна.

„Ние имаме едни притеснителни данни абсолютно за цялата страна, има разлики, разбира се, но данните са меко казано потресаващи. Говорят за липсата на културна стратегия в страната ни, особено по темата за децентрализацията. Само ще спомена няколко процента. Над 62% не са посетили театър. В същото време над 63% назовават театъра като най-желана форма като първо желание и първа дейност, която те биха искали да посещават и да имат достъп до нея.“

След театъра киното е втората по ред културна дейност, която хората биха искали да посетят, сочи изследването. Според Янина Танева това желание е лесно изпълнимо.

„В залите на читалищата, голяма част от които бяха ремонтирани по програми за селските райони или през доброволчески инициативи, голяма част от залите вече са в доста по-добро състояние, отколкото бяха преди десет  години. Те позволяват прожектирането на филми. Да не говорим, че в някои от селата, в които ние работим, прожектираме и отвън и това е чудесна  възможност за българското кино, което пък не намира подкрепа сред големите разпространители, които разпространяват предимно американско кино.“

Тенденция през последните години е повишаването на интереса към четеното на книги.

„Въпреки това 40% не са чели, но вече пък над 60% са чели, което не беше така до пред няколко години. Тези, които четат, четат средно около 9 книги на година...Тази година отбелязваме повишаване на посещенията в библиотеките, което също е голямо постижение, защото дори един, два процентни пункта в данните, с които работим, са голяма голяма промяна. Това означава, че и библиотеките полагат усилия да достигнат до повече хора.“

Според Янина Танева, има изключително много начини култура да е достъпна.  От една страна това е въпрос на политика, но от друга е и въпрос на разбиране от страна на управляващите културните институции. Допълни, че достъпността зависи не само от финансови средства, но и от нагласа, от разбиране колко е важна културата, особено за възрастните хора над 65 години, които много рязко отпадат от културния живот в България. По думите ѝ интересът към изкуството се формира още в ранна възраст, а критичното мислене у децата се гради бавно и трябва да се поддържа.

Данните на индекса „Достъп до култура“ за 2025 година продължават тревожната картина на дълбоко регионално и социално разслоение.  Основни фактори за достъпа до култура остават възрастта, доходът, образованието и местоживеенето.

Близо 59% от хората не са посетили нито едно театрално представление, а над 37 на сто от пълнолетните българи не са прочели нито една книга за последните 12 месеца, като при хората над 65 годишна възраст този дял се покачва до почти половината от групата. Това доказва, че четенето не е просто личен навик, а е пряко обвързано с достъпа до библиотечна инфраструктура. Изследването доказва, че бариерата пред хората не е ценностна или липса на интерес.

Според Диана Сиракова, която е автор и инициатор на литературни събития, във Видин хората имат достъп до култура, макар изборът да не е както в столицата или други по-големи градове в страната.

„Според мен Видин не страда от липса на културни събития и мероприятия. Може би киното не е като едно време, когато всеки ден имаше по няколко прожекции, но пък за сметка на това има много театрални постановки.  Постоянно гостуват различни театри. Местният театър също си има програма, която е интересна за публиката тук. Симфоничният оркестър постоянно ни предлага интересни концертни програми с участие на изтъкнати певци, музиканти. Определено видинчани имат много голям афинитет към изобразителното изкуство. Като човек, който работи в галерия, тук идват хора не само да купуват, идват и да разгледат картините. Има и много литературни мероприятия, представяния на книги.

Според индекса "Достъп до култура", икономическото изключване остава най-голямото предизвикателство. Финансовата бариера продължава да бъде непреодолима за над 38% от българите. Освен културен паспорт и ваучери за транспорт, организаторите на изследването предлагат създаване на национален фонд „Достъп до култура“, който да субсидира гостувания в малките населени места, както и модернизация и подкрепа за местните читалища.